Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Народният празник Бабинден „затваря“ дните за ритуално къпане

Снимка: pixabay

На 21 януари e народният празник Бабинден – последният от поредицата, свързана с ритуално къпане. Това е ден, в който някога почитали „бабите“ – местните акушерки и лечителки, но и способността на жената да дава живот. В миналото Йордановден и Ивановден били отбелязвани на 19 и 20 януари (по стар стил). Тогава Бабинден съвсем естествено завършвал триадата. Днес първите два празника са на 6 и 7 януари, а на 8 януари казват, че е Бабинден по нов стил. Да не забравяме, че когато казваме „нов и стар стил“, това касае църковния календар и съответно – църковните празници. А Бабинден, за разлика от двата предшестващи го празника, няма свой православен еквивалент. Но отбелязването му и на двете дати само подчертава голямата почит на българите към онези, които помагат при раждането, а след това се грижат за здравето на бебето и майката.

Както знаем, някога бабите обикаляли домовете, в които са бабували през годината, изкъпвали (или напръсквали с вода) децата и ги благославяли. Пожелавали и на младите жени „да са сладки на мъжа си“. Невестите на свой ред поливали на бабата да си измие ръцете и я дарявали с кърпа и сапун, който тя пускала да се хлъзне по ръцете ѝ, „за да се хлъзгат така и бебетата“ – т.е. да се раждат лесно.


Следва празничният обяд в дома на бабата с донесените от всяка жена краваи, погачи, баници, варени кокошки, вино и ракия. Единствените мъже, допускани до тези пиршества били гайдари, гъдулари и пр., които трябвало да веселят жените. В някогашното патриархално общество това бил единственият ден, на който жените можели да си позволят закачки, подигравки (някои доста груби) с мъжете. Празникът завършвал привечер с ритуално къпане, наричано на някои места „влечугане“, на бабата. И с голямо женско хоро.

Бабино оро в Разлог

Много са веселите случки, описани от етнографи и краеведи, както и шеговитите песни, изпълнявани на празника. Сред тях е „Заиграло бабино оро“ в изпълнение на Снежана Борисова и Кунка Желязкова.

Така се нарича и материалът от колекцията на Радио България, който ще ви разкаже още за този старинен български празник.

Редактор: Албена Безовска
Снимки: БГНЕС-архив

Още от категорията

Гергьовден – празникът, който изисква старателна подготовка и… кулинарни умения

Гергьовден – 6 май, е най-големият пролетен празник на българите и наред с Великден, бележи началото на новата стопанска година. До ден днешен Гергьовден се посреща с радост във всяко българско семейство, независимо дали има именик или пък..

публикувано на 06.05.22 в 07:15
Възстановка на избухването на Априлското въстание (на 20 април по стар стил 1876 г.) в Копривщица, благодарение на което на картата на Европа се появи България.
Решението за въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, българските земи са разделени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.
На 22 април в Панагюрище тържествено била обявена свободата и било осветено знамето на Райна Княгиня.

Никола Минчев участва в честванията на Априлското въстание

Председателят на Народното събрание Никола Минчев ще участва в тържественото отбелязване на 146-ата годишнина от Априлското въстание, съобщи пресцентърът на парламента. На 1 май председателят на парламента ще положи цветя на гроба на легендарния..

публикувано на 01.05.22 в 06:35

Чипровци е домакин на традиционния за града фестивал на килима

Над 60 занаятчии от цялата страна ще се включат във фестивала на Чипровския килим в старопланинското градче Чипровци от 29 април до 1 май, съобщи кметът Пламен Петков. Сред тях има и майстори от западната ни съседка Сърбия. Освен традиционните..

публикувано на 29.04.22 в 10:05