Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Традиционните български чорапи разкриват своите тайни

Снимка: предоставена от организаторите

Читалища, индивидуални участници и пенсионерски клубове от 62 населени места в България се включиха в онлайн-конкурса „Шарени чорапье“, организиран по случай 100 години от създаването на читалище „Крюгер Николов – 1922“ в с. Пещера, област Перник, Западна България. Идеята на организаторите бе да се представят автентични чорапи от цялата страна.

От цялото богатство от елементи на традиционния костюм чорапите са избрани не случайно: те са пъстра част от народната носия и във всеки чорап, както и в българската шевица, е закодирана символика. Какво е характерно за чорапите от различните фолклорни области на България?

„От богатата колекция снимки, която ми беше изпратена, се вижда, че преобладават флоралните мотиви – основно рози и геометричните фигури – разказва Стоян Стоянов, секретар на читалището. – Флоралните са в чорапите от Родопите, Търговищко, Разградско, Гоцеделчевско. Геометричните – предимно от Плевенско, Пернишко, Пазарджишко. Има и други образци, които ми направиха впечатление – чорапи с мъниста, с огромни преплетени мотиви на геометрични фигури, с бродирани пеперуди, животни и растения.“

Най-старите чорапи, показани в конкурса, са от село Алино, Софийска област – на цели 120 години, други са на повече от 100. Шарките, мотивите и цветовете впечатляват с пъстротата си. Това също не е случайно: повечето изпратени снимки са на празнични чорапи.

„Това са чорапи, които са използвани по време на сватби и събори, затова хората са ги пазили. Обикновеният ежедневен чорап най-често е черен при жените и бял при младите мъже – обяснява г-н Стоянов. – В моето село Пещера, например, чорапите за млади мъже са били бели, за възрастните – сиви или черни, докато при младите жени са в по-ярки цветове, а при възрастните – по-тъмни.“


През годините шарките се запазват, но се променят цветовете. Освен вълнените се появяват чорапи от други материи, а багрилата, с които е боядисвана вълната навремето, стават по-ярки. Чувството за естетика кара българката умело да съчетава елементите на чорапите с останалите части на традиционното облекло.

„Трябвало е да имат нещо общо с носията, защото хармонията е важна. Не може да се облече носия в червено, а да се сложи, примерно, чорап в жълто или друг цвят – казва събеседникът ни. – Имало е синхрон между цвета на носията и цвета на чорапа, но това е било строго индивидуално за всяка жена, която е носила костюма.“

Стоян Стоянов се надява конкурсът „Шарени чорапье“ да стане ежегоден, за да може хората да издирят и покажат още впечатляващи образци. Самият той притежава богата колекция от чорапи от родното си село. Каква информация е закодирана в тях като част от традиционното облекло?

„В село Пещера има няколко вида чорапи. Едните се наричат „кръстците“. Шарките са във формата на буквата „Х“, наподобяваща подреждането на кръстците по време на жътва. Те са подарък от майката на дъщерята за в бъдеще, когато тя ще стане невеста, като символ на плодовитост. Другият вид са „свекървените очи“ – с изобразени елементи от цветя. Тях свекървата дава на снаха си по време на сватбата. Третите са „зуниците“ – шарени чорапи с цветовете на дъгата, а четвъртият вид са пошиваните чорапи – основно червени, върху които са избродирани цветя и животни. В тях е закодирано пречистване от лошото, за да ги носи жената със здраве и късмет.“

Кръстци, Свекървени очи, Пошивани, Зуници

На неповторимото богатство от традиционни български чорапи можете да се насладите тук.

Снимките са предоставени от организаторите



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Кукери, старци, бабугери, чауши … село Турия е домакин на маскарадни игри

Подбалканското село Турия посреща над хиляда участници в маскарадните игри "Старци в Турия“. В тазгодишното издание на фестивала на 30 март ще се включат 28 кукерски групи от цяла България. Ежегодно събитието привлича хиляди гости от страната и..

публикувано на 30.03.24 в 07:10

Демоничният конник св. Тодор

"В обширен регион в Северна България конникът св. Тодор се възприема като демоничен персонаж. Народните определения за него звучат по следния начин: овампирчен , вкаракончен или таласъмлия светец… Той посещава забранените през този период..

публикувано на 23.03.24 в 04:30

Монография представя традиционната къща на българите в Молдова

В българската библиотека "Христо Ботев" в Кишинев беше представена книгата "Човекът в къщата – къщата в живота на човека. Традиционната къща на българите в Република Молдова като част от културното наследство“. Автор на труда е докторът на..

публикувано на 18.03.24 в 20:18