Той е само на 19, но вече има сериозен успех като водещ на ток шоу в молдовското радио „Албена“. От 6 месеца Георги Каиш е студент в България – учи „Международни икономически отношения“ в Университета за национално и световно стопанство.
Съвсем скоро излиза и пилотният му видеокаст в Радио България на руски език – нещо, което се прави за първи път на чужд език в БНР. Поредицата е със заглавие „Время беседы“ (на български – „Време за разговор”). В него Георги ще ни запознава с историите на млади хора, избрали да учат, работят и живеят в България, ще ни срещне и с бесарабските българи от град Тараклия. Самият Георги е оттам. Обича родното си място, но не крие и желанието си да остане за по-дълго в България.
„В България ми харесва много – казва той. – Мечтата ми беше да уча тук. София е много красив, удобен и приятен град. Възхитен съм от българите и от България. Много младежи избират моя път. От малки слушаме за нашата прародина, учим за нея и искаме да я видим, искаме да живеем тук. Това е Европа, това е много голяма възможност. Благодаря на българската държава, че дава възможност на бесарабските българи от Молдова и от Украйна да учат безплатно, по 103 постановление.“
Питаме Георги как усеща живота в България, има ли нещо, което не му харесва?
„Когато пристигнах в България, вече беше дошъл Covid-19 и не мога да направя сравнение с периода преди пандемията. Но намирам, че сме доста различни – бесарабските българи и българите тук. В началото ми беше малко трудно, но вече започнах да свиквам. Имам приятели, които много ми помагат. Мога да кажа, че българите са дружелюбен и хубав народ. Не ми харесва, че някои инстанции работят твърде бавно и те оставят сам да се оправяш. Когато отидох в МВР, никой не ме упъти къде и какво трябва да направя. Аз напълно сам трябваше да се ориентирам. Е, справих се. Започна и процедурата по придобиване на българско гражданство. Вярвам, че всичко ще бъде наред и аз ще получа гражданство, ще започна да работя в БНР и ще направя голяма кариера тук в България, а след това – в Европа и в света.“
Относно видео поредицата, която започва за Радио България, Георги казва:
„Още като дете исках да уча в България, в София. Но най-голямата ми мечта беше да стана т.нар. звезда, медийна звезда – казва с усмивка той. – Да работя за БНР е много ценно за мен. Много се постарах и не жалих сили. Вярвам, че хората ще споделят моите мисли и ще оценят това, което съм направил.“
В Молдова семейството на Георги Каиш се занимава с частен бизнес. На въпроса ни ще се върне ли там, след като завърши обучението си в България, младежът отговаря така:
„Молдова е моята родина, а България ми е прародина. Аз съм най-малкият син в семейството и баща ми, както е традицията, иска да се върна и да продължа рода си. Но аз му казвам, че искам да живея в България. И, може би, един ден ще му купя къща край морето, и той ще се съгласи да живеем тук, в нашата прародина.“
В София Георги живее в студентско общежитие с двама съквартиранти от Украйна. Някак естествено разговорът ни отвежда към войната и измеренията ѝ…
„Войната е много страшно нещо. Всеки ден говорим за това с моите приятели украинци. И не ни го побира умът как е възможно в 21 век да се води война. Съквартирантите ми разказват колко е тежко да се живее в момента в Украйна, те не могат да се свързват с родителите си по телефона. В същото време мисля и за моето семейство. Република Молдова е в съседство с Украйна и също имаме опасна територия – Приднестровието. Затова ни е страх много. Братя славяни се бият и не знаят защо. Страшно е.“
Гледайте Георги Каиш в новия видео проект на Радио България – „Время беседы“ („Време за разговор”), на руски език, със субтитри на български. Видеото може да се намери на уеб сайта на Радио България и в YouTube канала на БНР.
Снимки: личен архив на Георги Каиш
Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..