Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Георги Каиш: Молдова е моята родина, България ми е прародина

Георги Каиш в БНР
Снимка: личен архив

Той е само на 19, но вече има сериозен успех като водещ на ток шоу в молдовското радио „Албена“. От 6 месеца Георги Каиш е студент в България – учи „Международни икономически отношения“ в Университета за национално и световно стопанство.

Съвсем скоро излиза и пилотният му видеокаст в Радио България на руски език – нещо, което се прави за първи път на чужд език в БНР. Поредицата е със заглавие „Время беседы“ (на български – „Време за разговор”). В него Георги ще ни запознава с историите на млади хора, избрали да учат, работят и живеят в България, ще ни срещне и с бесарабските българи от град Тараклия. Самият Георги е оттам. Обича родното си място, но не крие и желанието си да остане за по-дълго в България.

„В България ми харесва много – казва той. – Мечтата ми беше да уча тук. София е много красив, удобен и приятен град. Възхитен съм от българите и от България. Много младежи избират моя път. От малки слушаме за нашата прародина, учим за нея и искаме да я видим, искаме да живеем тук. Това е Европа, това е много голяма възможност. Благодаря на българската държава, че дава възможност на бесарабските българи от Молдова и от Украйна да учат безплатно, по 103 постановление.“

Питаме Георги как усеща живота в България, има ли нещо, което не му харесва?

Когато пристигнах в България, вече беше дошъл Covid-19 и не мога да направя сравнение с периода преди пандемията. Но намирам, че сме доста различни – бесарабските българи и българите тук. В началото ми беше малко трудно, но вече започнах да свиквам. Имам приятели, които много ми помагат. Мога да кажа, че българите са дружелюбен и хубав народ. Не ми харесва, че някои инстанции работят твърде бавно и те оставят сам да се оправяш. Когато отидох в МВР, никой не ме упъти къде и какво трябва да направя. Аз напълно сам трябваше да се ориентирам. Е, справих се. Започна и процедурата по придобиване на българско гражданство. Вярвам, че всичко ще бъде наред и аз ще получа гражданство, ще започна да работя в БНР и ще направя голяма кариера тук в България, а след това – в Европа и в света.“ 

Относно видео поредицата, която започва за Радио България, Георги казва:

„Още като дете исках да уча в България, в София. Но най-голямата ми мечта беше да стана т.нар. звезда, медийна звезда – казва с усмивка той. – Да работя за БНР е много ценно за мен. Много се постарах и не жалих сили. Вярвам, че хората ще споделят моите мисли и ще оценят това, което съм направил.“

В Молдова семейството на Георги Каиш се занимава с частен бизнес. На въпроса ни ще се върне ли там, след като завърши обучението си в България, младежът отговаря така:

„Молдова е моята родина, а България ми е прародина. Аз съм най-малкият син в семейството и баща ми, както е традицията, иска да се върна и да продължа рода си. Но аз му казвам, че искам да живея в България. И, може би, един ден ще му купя къща край морето, и той ще се съгласи да живеем тук, в нашата прародина.“

В София Георги живее в студентско общежитие с двама съквартиранти от Украйна. Някак естествено разговорът ни отвежда към войната и измеренията ѝ…

„Войната е много страшно нещо. Всеки ден говорим за това с моите приятели украинци. И не ни го побира умът как е възможно в 21 век да се води война. Съквартирантите ми разказват колко е тежко да се живее в момента в Украйна, те не могат да се свързват с родителите си по телефона. В същото време мисля и за моето семейство. Република Молдова е в съседство с Украйна и също имаме опасна територия – Приднестровието. Затова ни е страх много. Братя славяни се бият и не знаят защо. Страшно е.“

Гледайте Георги Каиш в новия видео проект на Радио България – „Время беседы“ („Време за разговор”), на руски език, със субтитри на български. Видеото може да се намери на уеб сайта на Радио България и в YouTube канала на БНР.

Снимки: личен архив на Георги Каиш

Още от категорията

Мария Петкова за пътя към корените и свободата в… Първомай

На 1 май ви отвеждаме в Първомай. Най-старият исторически документ, в който се споменава селището е от 1576 година. Днес хората, за които този малък южен български град е дом, са малко над 12 хиляди и имат двоен повод да празнуват – Денят на труда е..

публикувано на 01.05.22 в 10:25

Владислав Димитров за пътя от войната до благодарността към българите

63-ти ден от войната в Украйна. По данни на ООН над 5 милиона украинци са напуснали родината си от началото на военните действия, 94 300 от тях се намират на територията на България, от които над 84 хиляди вече имат статут на временна закрила..

публикувано на 27.04.22 в 10:24
В центъра на Киев

Войната в Украйна през погледа на журналиста Цветана Балабанова

Очакван и много обичан от всички християни, празникът Цветница, освен църковен, е и много личен за всички българи с имена на цветя. Затова именно днес избрахме да ви запознаем с една дама, която празнува имен ден на Цветница. Тя съчетава у себе си..

публикувано на 17.04.22 в 08:10