Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Гергьовден – празникът, който изисква старателна подготовка и… кулинарни умения

Снимка: Pixabay

Гергьовден – 6 май, е най-големият пролетен празник на българите и наред с Великден, бележи началото на новата стопанска година. До ден днешен Гергьовден се посреща с радост във всяко българско семейство, независимо дали има именик или пък членовете на фамилията се занимават със земеделие.

Предците ни са свързвали деня на Св. Георги със събуждането на природата, с аромата на цветя, треви и билки, затова и светецът е определен за покровител на овчарите и стадата им, а 6 май е празник на фермерите и земеделците.

Любопитно е, че Гергьовден е тачен в традициите и на християни, и на мюсюлмани по нашите земи, като общото е, че всички поднасят жертвено „гергьовско агне“ в чест на светеца. На този ден около празничната трапеза се събират всички близки и роднини, а на масата трябва да присъстват млечни продукти, дроб сърма, пресен чесън и лук, баница, вино, варено жито и обреден хляб.

Централно място на празничната софра има печеното агнешко. Задължително се слага пресен чесън и салата от свежи зеленчуци, които в момента изобилстват в градините. Старинният обичай повелява трапезата да е на открито, като на някои места хората се събират в близост до храм, параклис или оброчище, посветено на Св. Георги. Там правят курбан, а жените подреждат обредните хлябове, баници и прясно сирене. В миналото не минавал празник без да се извие и дълго Гергьовско хоро, на което хората се хващали за здраве и за плодородие през годината, а народното веселие продължавало до късно вечерта.

По стара българска традиция подготовката за Гергьовската трапеза започва от вечерта преди големия празник като се замесват обредните хлябове, а рано сутринта на Гергьовден цялата къща, дори стопанските постройки на двора се украсяват със зелени стръкове от здравец, чимшир, коприва, пелин, гергьовче, раззеленени и разцъфнали клони от люляк, бук или глог.

Днес отново ще поискаме небесна закрила от Св. Георги и ще приготвим старателно ястието с агнешко месо за празничната трапеза. И понеже народът ни е казал, че всяка работа си иска майстора, затова се обръщаме към майстора на кулинарни специалитети шеф Пеньо Иванов, който има дългогодишна практика в приготвянето на традиционни празнични ястия. Първият му съвет е да подберем внимателна доставчика на месото. Най-добре е да купуваме агнешко с доказан български произход, защото вкусът на родното производство е по-хубав, а и вероятността да купим прясно месо е по-голяма.

„Агнешкото месо крие опасности, в случай че е позастояло, защото около самата кост се образуват вредни вещества. Затова приготвянето на ястията с агнешко изискват повече време за готвене - чрез продължителната термична обработка се унищожават всякакви бактерии и патогени“, съветва специалистът в кухнята. Специално за Радио България той представя своята предпочитана рецепта за агнешко по гергьовски – пълнена плешка:

“Специфично е, че се прави плънка със зеленчуци и кайма, отваря се плешката между костта и месото и се слага плънката. След това се пече, както се готви цяло парче месо. Подправките обаче са много важни – чесън, джоджен, магданоз, розмарин, чимен и т.н. Това вече е въпрос на вкус в семейството, как да се комбинират ароматите. Но дори и малък недостатък да има в месото, което приготвяме, той задължително ще даде отражение върху вкуса на ястието, независимо че ще са унищожени всички вредни фактори при термичната обработка. Другото съществено нещо е гарнитурата към печеното агнешко месо. То най-добре се комбинира със зелена салата от марули и пресен лук. Тях вече ги има почти целогодишно на пазара, но са най-вкусни през пролетта. Салатата е свежата добавка към празничната трапеза, към нея прибавям лимон, сварени яйца и репички.“

Съветът на шеф Пеньо Иванов е поне подправките за празничната трапеза да сме отгледали сами на двора или в саксийка. Няма нищо по-ценно от зеленчуците и подправките, набрани от градината, а и само така може да сме сигурни, че те не са третирани с много изкуствени торове и препарати за растителна защита. Тъкмо стремежът към по-чиста храна и природосъобразен начин на живот е накарал Пеньо Иванов да се премести да живее на село. Истинско удовлетворение майстор-готвачът изпитва от работата в градината, където е посял всевъзможно подправки. Най-добра е реколтата му от рукола, босилек, магданоз и маточина, които ще влязат в употреба и при подготовката на собствената му трапеза за Гергьовден.

Снимки: Pixabay, личен архив

Още от категорията

Автентични песни, танци и обичаи на Копривщенските поляни

Дванайсетият  Национален събор на народното творчество в Копривщица  беше официално открит тази сутрин с празничен концерт в местността Войводенец. В присъствието на служебния министър на културата проф. Велислав Минеков и на неговия заместник проф...

публикувано на 06.08.22 в 15:07

В Копривщица започва най-големият празник на българския фолклор

Участниците в дванадесетото издание на Националния събор на българското народно творчество в Копривщица са над 6500 , стана ясно на пресконференцията ден преди началото. На 5, 6 и 7 август, на шестте сцени в живописната местност Войводенец, ще се..

публикувано на 05.08.22 в 10:40

Българските занаяти се крепят на последни издихания

Традиционните български занаяти векове наред са се предавали от баща на син, от майстор на калфа. А произведенията, излезли от сръчните ръце на посветилите им се, не спират да удивляват с дълговечност и вложена душа. Но днес, за съжаление, почти..

публикувано на 02.08.22 в 12:40