Слушайте!
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Гергьовден – празникът, който изисква старателна подготовка и… кулинарни умения

Снимка: Pixabay

Гергьовден – 6 май, е най-големият пролетен празник на българите и наред с Великден, бележи началото на новата стопанска година. До ден днешен Гергьовден се посреща с радост във всяко българско семейство, независимо дали има именик или пък членовете на фамилията се занимават със земеделие.

Предците ни са свързвали деня на Св. Георги със събуждането на природата, с аромата на цветя, треви и билки, затова и светецът е определен за покровител на овчарите и стадата им, а 6 май е празник на фермерите и земеделците.

Любопитно е, че Гергьовден е тачен в традициите и на християни, и на мюсюлмани по нашите земи, като общото е, че всички поднасят жертвено „гергьовско агне“ в чест на светеца. На този ден около празничната трапеза се събират всички близки и роднини, а на масата трябва да присъстват млечни продукти, дроб сърма, пресен чесън и лук, баница, вино, варено жито и обреден хляб.

Централно място на празничната софра има печеното агнешко. Задължително се слага пресен чесън и салата от свежи зеленчуци, които в момента изобилстват в градините. Старинният обичай повелява трапезата да е на открито, като на някои места хората се събират в близост до храм, параклис или оброчище, посветено на Св. Георги. Там правят курбан, а жените подреждат обредните хлябове, баници и прясно сирене. В миналото не минавал празник без да се извие и дълго Гергьовско хоро, на което хората се хващали за здраве и за плодородие през годината, а народното веселие продължавало до късно вечерта.

По стара българска традиция подготовката за Гергьовската трапеза започва от вечерта преди големия празник като се замесват обредните хлябове, а рано сутринта на Гергьовден цялата къща, дори стопанските постройки на двора се украсяват със зелени стръкове от здравец, чимшир, коприва, пелин, гергьовче, раззеленени и разцъфнали клони от люляк, бук или глог.

Днес отново ще поискаме небесна закрила от Св. Георги и ще приготвим старателно ястието с агнешко месо за празничната трапеза. И понеже народът ни е казал, че всяка работа си иска майстора, затова се обръщаме към майстора на кулинарни специалитети шеф Пеньо Иванов, който има дългогодишна практика в приготвянето на традиционни празнични ястия. Първият му съвет е да подберем внимателна доставчика на месото. Най-добре е да купуваме агнешко с доказан български произход, защото вкусът на родното производство е по-хубав, а и вероятността да купим прясно месо е по-голяма.

„Агнешкото месо крие опасности, в случай че е позастояло, защото около самата кост се образуват вредни вещества. Затова приготвянето на ястията с агнешко изискват повече време за готвене - чрез продължителната термична обработка се унищожават всякакви бактерии и патогени“, съветва специалистът в кухнята. Специално за Радио България той представя своята предпочитана рецепта за агнешко по гергьовски – пълнена плешка:

“Специфично е, че се прави плънка със зеленчуци и кайма, отваря се плешката между костта и месото и се слага плънката. След това се пече, както се готви цяло парче месо. Подправките обаче са много важни – чесън, джоджен, магданоз, розмарин, чимен и т.н. Това вече е въпрос на вкус в семейството, как да се комбинират ароматите. Но дори и малък недостатък да има в месото, което приготвяме, той задължително ще даде отражение върху вкуса на ястието, независимо че ще са унищожени всички вредни фактори при термичната обработка. Другото съществено нещо е гарнитурата към печеното агнешко месо. То най-добре се комбинира със зелена салата от марули и пресен лук. Тях вече ги има почти целогодишно на пазара, но са най-вкусни през пролетта. Салатата е свежата добавка към празничната трапеза, към нея прибавям лимон, сварени яйца и репички.“

Съветът на шеф Пеньо Иванов е поне подправките за празничната трапеза да сме отгледали сами на двора или в саксийка. Няма нищо по-ценно от зеленчуците и подправките, набрани от градината, а и само така може да сме сигурни, че те не са третирани с много изкуствени торове и препарати за растителна защита. Тъкмо стремежът към по-чиста храна и природосъобразен начин на живот е накарал Пеньо Иванов да се премести да живее на село. Истинско удовлетворение майстор-готвачът изпитва от работата в градината, където е посял всевъзможно подправки. Най-добра е реколтата му от рукола, босилек, магданоз и маточина, които ще влязат в употреба и при подготовката на собствената му трапеза за Гергьовден.

Снимки: Pixabay, личен архив

БНР подкасти:

Още от категорията

Някога се женели повторно само овдовелите на младини.

Второ венчило

Съвременният развод бил непознат в традиционната българска култура. Но дори някогашните консервативни нрави допускали и мъжът, и жената да „повтори” и да създаде ново семейство. Как се случвало това навремето? „Първо венчило” е като първи сън – „ няма..

публикувано на 28.10.09 в 13:15

„Добрата дума стига надалеч”

Една народна мъдрост успява да примири вечните съперници – доброто и злото. „Добро без зло не се отличава”, т.е. ние не бихме разпознали едното, ако не познаваме и другото. Как тези две начала се проявяват според фолклорните сентенции ? „Добрият човек все..

публикувано на 21.10.09 в 12:25

"Чергата"

Отделът  „Училища по изкуствата и културата и работа с даровити деца” и Дирекция  „Регионални културни дейности”  към Министерството на културата издадоха през годината луксозен албум на български и на английски език, озаглавен  „Младите таланти на..

публикувано на 20.10.09 в 09:02