Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

На 11 май Православната църква чества светите братя Кирил и Методий

Снимка: архив

Славянските първоучители Кирил и Методий са канонизирани като светци от Българската православна църква заради превода и популяризирането на богослужебните старославянски книги и за разпространяването на християнството сред славяните.

Обявени за небесни съпокровители на Европа от папа Йоан-Павел II, равноапостолите Кирил и Методий извършват през IX век културен подвиг, като разрушават мита за единствено допустимите три свещени езици за проповядване на Новия завет (латински, гръцки и еврейски). С преводите си те проправят пътя към християнската просвета – не само на славяните, но и на всички средновековни народи.

След просветителската мисия във Великоморавия и в Панония венецът на тяхното дело е пристигането им в Рим през 868 година. Папа Адриан II лично посрещнал родените в Солун братя. "Повече не можал да чака, но като взел със себе си всичките свещеници и намиращите се там архиереи, излязъл да посрещне светците. . ." – описва събитието техният ученик Св. Климент Охридски.

Успеха на двамата братя изследователите обясняват с личността на св. Кирил, носещ светското име Константин Философ. Със своята ученост той разпръснал съмненията, че преводите на светите книги могат да породят ерес.

Кирил и Методий донасят мощите на св. Климент в Рим, фреска в базиликата „Сан Клементе” в Рим

Щастливо обстоятелство се оказал и фактът, че братята носели и дарили на Ватикана мощите на св. Климент, който е бил един от първите папи на Рим и ученик на апостолите Петър и Павел.

Папа Адриан II осветил и благословил славянската азбука и преводите в римската църква "Санта Мария Маджоре". Проведени са тържествени служби на славянски език.

По папска заръка архиепископите Гаудерик и Формоза ръкополагат св. Методий за архиепископ, а учениците му за свещеници и дякони. По-късно, през 866 г., Формоза е изпратен в България, за да стане глава на въведената от княз Борис българска църква.

Гробът на св. Кирил

След кончината на св. Кирил в Рим, където е и погребан, архиепископът Методий се завръща в Моравия и Бохемия. Там, въпреки пречките създавани от франкското духовенство, проповядва, покръства и превежда до края на дните си през 885 г.

Заради делото им, на иконите неизменно светите братя Кирил и Методий биват изобразявани като книжовници и просветители, държейки в ръка свитък със сътворената от тях азбука – глаголицата. Днес името им продължава да е духовен мост между източните и западните християнски традиции, както и на културното единение в Европа.

Редактор: Иво Иванов 

Снимки: архив, БГНЕС

Още от категорията

На Тодоровден се преплитат езически вярвания и православна традиция

Днес /12 март/, българите отбелязват един най-обичаните си църковни празници в първия съботен ден от Великденските пости, като възпоменават паметта на християнския светец-воин св. Теодор Тирон, почитан като великомъченик от Православната..

публикувано на 12.03.22 в 08:00
Райна Княгиня. Художник Васил Горанов.

Тихият подвиг на българките по време на борбите за свобода

Техният героизъм и отдаденост са останали в сянката на мъжките подвизи, далеч от вниманието на историци и хроникьори. Но българските жени по нищо не са отстъпвали на мъжете, когато е ставало дума за отстояването на ценности като свобода,..

публикувано на 03.03.22 в 08:40
Снимка: Facebook/Мъглижки-манастир-Св-Николай-Мирликийски

Мъглижкият манастир още пази спомена за Левски

Съвсем близо до град Мъглиж, сред склоновете на Балкана, се е смълчал Мъглижкият манастир „Св. Николай Мирликийски“. Предполага се, че е бил основан още по време на Второто българско царство (1185-1393г.). След падането на нашите земи под Османско..

публикувано на 19.02.22 в 11:10