Слушайте!
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Бюджетът на държавата през юли идва с много антикризисни мерки, но остава като „безвкусно тесто за пица“ за работещите

Снимка: БГНЕС

„Точно в окото на бурята сме, турбуленцията е изключително голяма. От политическите решения ще зависи дали и как бизнесът ще може да се справи с тази криза“, заяви финансовият министър Асен Василев по време на икономическия форум "Шумът на парите" /на 7 юни/. Преди дни той обяви, че подготвяната актуализация на бюджета се изчислява на база на годишна инфлация от 10,9%, която най-вероятно и ще бъде надхвърлена до края на годината, а реалният ръст на доходите ще е 9%. Според заложеното в актуализацията, въпреки кризата се очаква ръст на икономиката от 2,9%, а потреблението да се увеличи с 3,3%. Дефицитът в бюджета ще остане непроменен – 4,1%.

Още в края на миналата седмица актуализирания бюджет получи принципно одобрение от експертен коалиционен съвет, като целта е до 1 юли да бъде одобрен, за да започнат и антикризисните мерки. Според разчетите на експертите, от тези мерки бюджетът ще изтънее с минимум 600 млн. лв., без социалните плащания. Само от обявените 25 ст. отстъпка на литър гориво разходът възлиза на 150 млн. лв. Нулевата ставка на ДДС за хляба, с идеята той да поевтинее, ще го лиши от още 60 млн. лв. Най-голямата сума, която няма да влезе в хазната, са данъчните отстъпки за родителите – общо 230 млн. лв. За да се компенсират тези намаления, от 1 юли обаче поскъпват акцизните стоки - цигари, вино, бира, пури.

Компенсирането на по-малкото приходи, заради пакета от антикризисни мерки, ще става и чрез преструктуриране на действащия бюджет. Заради забавените доставки на новите самолети, заложените за изтребителите пари ще бъдат намалени от 1,8 млрд. на 1,1 млрд. лв. Няма да се предвиждат суми и за нова бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи. Основният социален пакет е насочен към осъвременяването на пенсиите. Бюджетът предвижда финансово осигуряване на парите за възрастните хора от 1 юли. Реформата в пенсионната система ще струва на държавата 1, 38 млрд. лв. в самото ѝ начало. За да се обезпечи енергийната сигурност и независимост, се планира държавно гарантиран заем от 532 млн. евро. Това включва 150 млн. евро за финансиране на алтернативни доставки на газ и 382 млн. евро за разширението на газохранилището в “Чирен”. Например по-евтиното парно, заради намаленото ДДС от 20 на 9% ще струва 15 млн. лв. на бюджета, а по-евтиният газ – 50 млн. лв.

Проблемът е, че актуализираният бюджет идва под формата на „антикризисни мерки“, а не като последователна реформа във важни сектори за икономиката на държавата, посочват експерти от Асоциацията на индустриалния капитал в България. „Програмата за компенсации за бизнеса е само за май и юни, но в актуализацията на бюджета няма заложен механизъм за продължаване с нови средства във фонда на електроенергийната система – отбелязва председателят на асоциацията Васил Велев:

„В същото време се изсипват около 2 млрд. лева (за антикризисните мерки), които са абсолютно нефокусирани. Те не са насочени към най-нуждаещите се, а са за всички. Има още скрити 2,5 млрд. евро, които са като субсидия за всички, а не само за нуждаещите се, в проекта за решение на КЕВР. С половин млрд. се субсидира парното за всички, а не за нуждаещите се и с още над 2 млрд. евро се субсидира електроенергията, отново за всички, а не само за най-нуждаещите се. По този начин се минира възможността цялата икономика у нас да работи на конкурентни цени, както е при нашите колеги от Европа. В предлаганите от правителството мерки няма нито ред, от това, за което ние договорихме с тях, а именно от 1 юли да има средносрочна трайна програма за компенсиране на високите цени на електроенергията“.

Опасение, че още през есента ще има нова корекция в бюджета, заради динамиката на цените, изразиха и експерти от КНСБ. Тяхната критика е, че на този фондържавата продължава да няма политика по доходите на работещите. „Средната заплата в частния сектор нарасна с 11%, а тази в държавния – с 0%, и така двете величини се изравниха за първи път, при положение че в частния сектор има "сива" икономика и недекларирана заетост“ – пише в анализ от името на КНСБ Любослав Костов от Института за социални и синдикални изследвания.


Според него, държавата трябва да има експанзивна политика в условията на криза, следователно трябва да харчи повече. А страната ни от години преразпределя много по-малко като дял от БВП спрямо почти всички страни членки в ЕС. Отдавна ролята на държавата в икономиката е значително по-малка от стандартното за ЕС. „Имам два въпроса към авторите на Бюджет 2022 и неговата актуализация: 1) Защо отказвате упорито да вдигате доходите на хората в бюджетната сфера? и 2) Защо обещахте ръст на минималната заплата в актуализацията, а след това се отметнахте? Мисля, че знам отговорите. Пицата не е пица отдавна. Нещо друго е. Обикновено тесто, но без вкус“ – пише в анализа си Любослав Костов.

Съставил Гергана Манчева

Снимки: БГНЕС

БНР подкасти:

Още от категорията

Расте размерът на необслужваните бързи кредити

Размерът на необслужваните бързи кредити е нараснал с 23,2% в края на септември спрямо същия месец на м.г., показва статистиката на БНБ. В цифрово изражение това означава 346,4 млн. лв. необслужвани кредити – с 65,3 млн. лв. повече от преди година...

публикувано на 28.11.22 в 11:44
Атанас Пеканов

До края на годината ще получим средствата от първия транш по Плана за възстановяване

България ще получи до края на годината средствата по първия транш от Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 2,7 млрд. лева. В интервю за Нова ТВ служебният вицепремиер по управление на европейските фондове Атанас Пеканов уточни, че за..

публикувано на 26.11.22 в 13:05

Талантливи жени-предприемачи мерят сили на състезание във Варна

Състезание за стартъпи, в сферата на агрохраните, дава възможност на едни от най-талантливите жени-предприемачи да представят своите проекти и да получат подкрепа, за да продължат да развиват идеите си. То се организира от Регионална агенция за..

обновено на 26.11.22 в 11:44