Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Еньовден – красива приказка за чудодейната сила на билките

Снимка: pixabay

Историята за Еньовден е като красива приказка, събрала чудодейната сила на билките, младостта и красотата, които съпътстват празника. Приказка, към която с радост се връщаме всяка година на 24 юни, разказваме я на децата си, за да посеем в душите им почит към мъдростта и традициите.

Не е тайна, че ритуалите на Еньовден и до днес се изпълняват от много българи. Обикновено това са билколечители, почитатели на билколечението, жени и млади момичета от фолклорните групи, каквито има във всяко българско село, че и в много от градовете. Те излизат сред природата в ранната утрин, преди изгрев слънце. Казват, че по това време билките притежават най-голяма лечебна сила, защото в нощта срещу празника небето се отваря, звездите слизат на земята и омайват треви и цветя.

Лековити са и водите, защото слънцето, завършило пътя си към лятото, се окъпва и поема обратно – към зимата. Затова е добре човек да се претърколи няколко пъти в росната трева или да се изкъпе в река или езеро.

Легендите разказват, че когато Господ направил човека от кал, го оставил на слънце, за да изсъхне. Решил да си почине, но бил изморен и задрямал. Дошъл дяволът и намушкал човека с пръст, покривайки тялото му с множество дупки. Като видял това, Господ събрал треви и с тях запушил всяка дупка. След това благословил тревите да се превърнат в лековити билки. Пропуснал само един отвор и оттам болестите започнали да се промъкват и да вредят на хората. Затова народът ни вярва, че произходът на билките е свързан с вечната битка между доброто и злото, между Господ и дявола.
На същата дата – 24 юни, православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на този очевидно езически обичай. Народът ни го нарича свети Иван Бильобер, Иван Летни, Средѝ лѐте, Яньовден, Еньовдън, Еньовден.

Според традицията, по пътя и докато се събират билките, се изпълняват специални песни. Те звучат и днес при възстановките на обичая, които се организират в цялата страна.

На този празник са посветени и съвременни авторски песни във фолклорен стил. Като песента "Еньовден" на сестрите Ива и Ева Валентинови. "Преведена" от граовското наречие, тази песен разказва: "Станали рано призори все млади моми и невести … омайни билки да берат. Бели кошули носеха, тучни ливади сгазиха и се в росата търколиха… Докато слънце огрея, росни си билки набраха, венци на глави сплетоха, за здраве ги нарекоха…"

Снимки: pixabay, личен архив

По публикацията работи: Анна Фуцкова

Още от категорията

„Чергата”

Ангел Добрев (в средата) с формация "Фолк". Ангел Добрев е музикант в Оркестъра за народна музика на БНР, любимият му и съпътстващ го съдбовно в живота инструмент е гъдулката. В днешното предаване за фолклор и традиции на Радио България..

публикувано на 08.10.09 в 08:43

Фолкстудио - Който завижда, не вижда

Много възхвали за добродетелите изпълват българското народно творчество. Но като всяко изкуство, фолклорът отразява и тъмните страни от човешката душа. Как се разкрива едно от най-прикриваните чувства – завистта ? „Чуждото яйце е с два жълтъка” – така..

публикувано на 08.10.09 в 08:43

Болярски предания

© 'Снимка:   Венета Николова' Възстановка на болярски одежди, представена в археологическия музей на старопрестолния град Велико Търново. Титлата „болярин” носят средновековните български аристократи. Те са обкръжението на българския цар и участват..

публикувано на 08.10.09 в 08:43