Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Госпожо архитект, FRAU ARCHITEKT"

Изложба проследява пътя на жените архитекти в България и Германия

13
Виктория Ангелова-Винарова. София, художествена галерия, пл. „Свети Александър Невски“, 1932-33 г. и Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството

Знаете ли, че сградата на "Столична библиотека" на площад "Славейков" в София е проектирана от една от най-добрите жени архитекти в България – Виктория Ангелова, през 1926 година. Построена е за административен център на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Едва през 1990 година става постоянен дом на книгите. И ако вече се питате, защо този факт е толкова важен, ще кажем, че той е част от историята на българската архитектура и на световната борба за равноправие на половете.

Подобно на много професионални области и в архитектурата, жените е трябвало да извървят труден и враждебен път, за да докажат таланта си и да извоюват правото си на образование и работа. Част от този път показва изложбата "Госпожо архитект, FRAU ARCHITEKT", представена у нас от "Гьоте-институт" България и Фондация "Български архитектурен модернизъм", посветена на жените в професията на XX век. Експозицията ще бъде открита на 4 юли в Градската градина в София и представя двадесет портрета на дами и техния обществен и исторически принос в два различни контекста – немски и български. Първата част на изложбата се фокусира върху германската реалност, подготвен от Германския архитектурен музей oт Франкфурт на Майн (Deutsches Architekturmuseum) и вече е показвана в няколко европейски държави, а българският принос по темата е опит за допълване на общата картина в Европа. Тя е дело на Васил Макаринов и Теодор Караколев от Фондация "Български архитектурен модернизъм"“. Двамата историци работят много усилено през последните години за популяризирането на добрите архитектурни примери от междувоенния период у нас, за тяхното познаване, осмисляне и опазване. И тук идва първата особеност на проекта в София – немската изложба няма времеви ограничения и "стига" до съвремието. Българската част е ограничена само в годините между двете Световни войни. "Това е началният период, в който жените изобщо биват допуснати до тази консервативна мъжка сфера и доста трудно навлизат в първите години поради резервираното отношение, което има към техните възможности" – обяснява за Радио България Теодор Караколев.

"Първите жени архитекти в България се появяват в периода на Първата световна война, поради заминаването на много мъже на фронта и появата на един професионален вакуум, който бива запълнен от тях. Много важно е да кажем, че в този период няма архитектурно образование в България и всички, които са имали желание и възможност е трябвало да завършат следването си в чужбина, предимно в Германия – Мюнхен, Дрезден или Берлин. До средата на 40-те години на ХХ век около 30 български архитектки завършват подобно образование.

Елена Варакаджиева-Скордева  Студентска карта от ТУ Дрезден, 20-те години на 20 век и Диплома на Надежда Нанчева от ТУ Дрезден, 1923

Процентът на жените от всички български архитекти не е голям – под 10%. Само до 1935 г. има малко над 400 архитекти с проектантско право в страната. В тези години трябва да отбележим, че има много малко проучена и събрана информация и за съжаление много малко знаем за работата на първите две дипломирани български архитектки –Мария-Луиза Досева и Елена Маркова, завършили през 1917 г., съответно в Дармщат и Берлин. Като най-изявените имена – Виктория Ангелова-Винарова и Елена Варакаджиева-Скордева, които са основна част от изложбата, са получили своите дипломи малко по-късно, в началото на 20-те години на миналия век. И двете се занимават с частна архитектурна практика и много активно участват в архитектурни конкурси, каквато е практиката по онова време."

Паралели между българската и германската реалност за жените в архитектурата са много – всички навлизат в професията след Първата световна война, с изключение на Емили Винкелман, стартирала своята самостоятелна дейност през 1907 г. Но всички те се сблъскват с предразсъдъците на обществото и нерядко успяват да се преборят с тях, което говори за целеустремеността им, смята Теодор Караколев.

"Едно от интересните неща при Виктория Ангелова е, че тя започва практиката си като архитект към Министерство на обществените сгради и при един от проведените конкурси, който тя печели, инвеститорът не ѝ се доверява и избира друг проектант. Причината е, че според него била едновременно и много млада и жена. Това, обаче не я отказва и през годините успява да се наложи в обществения и професионален живот на страната. Така в началото на 40-те години на миналия век, заедно със своята колежка Мара Захариева, тя проектира санаториума за гръдоболни край село Радунци, Казанлъшко, което е била най-голямата по рода си дотогава построена болнична сграда в България."
Виктория Ангелова-Винарова  Бургас, Морско казино, 1936-38 г., съвместен проект с арх. Борис Винаров

Днес зала № 403 в Столична библиотека носи името "Виктория", а до входа на библиотеката има паметен надпис. Морското казино в Бургас, Пощенската палата и Първа Девическа гимназия в Пловдив са част от общественото наследство, което е оставила Виктория Ангелова. И като споменахме града под тепетата любопитна е и историята на архитект Надежда Нанчева. Въпреки, че има възможност за просперираща кариера благодарение на своя баща, големият пловдивски архитект Лазар Нанчев, тя избира да остане на работа в Областната архитектурна служба в продължение на четири десетилетия и се превръща в жената, която отговаря за облика на Пловдив. "Беше любопитно да видим, че нашите германски колеги са изтъкнали факта, че Ирис Дулин през 60-те достига до подобен висок обществен пост на градски архитект в ГДР, докато в България това се случва още през 1926 година", разказва Караколев.

Друга разлика, която откриваме чрез паралела в изложбата е, че българките са работили предимно в екип, докато немските им колеги са били повече индивидуалисти в работата си. Теодор Караколев няма конкретно обяснение за това, но казва, че като цяло българската архитектурна школа е изградена предимно на екипна работа.

В изложбата "Госпожо архитект…" са включени портретни снимки, проекти, чертани на ръка, планове, скици и декоративни рисунки, които ни отвеждат в онези славни години с женски привкус. Днес, без значение дали са дело на мъж или жена, сградите от първата половина на XX век в България имат един и същ проблем – липсата на опазване на културното наследство, което те представляват.

"В годините, в които настъпва модернизмът, се налага един по-изчистен стил, който говори не толкова с орнаментиката, колкото с обемите на сградите, с цветовете и особеностите на фасадните мазилки. И именно това са нещата, които най-често биват променяни при осъвременяването им и извършването на ремонти. И много често по време на архитектурните обиколки, които правим в различни градове това се вижда много лесно“ – споделя Караколев. Подобни архитектурни разходки ще бъдат организирани и в рамките на изложбата в София. Първата ще бъде след откриването на 4 юли, а втората на 9 юли.

Изложбата "Госпожо архитект" може да бъде разгледана в Градската градина на София до 18 юли.


Снимки: предоставени от организаторите

По публикацията работи: Анна Фуцкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Свещеници и миряни протестираха пред Светия синод в София

На 12 март, на заседание в Синодалната палата в София, митрополитите на Българската православна църква решиха Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, съгласно чл. 89, ал. 3 от УБПЦ – БП, да продължи да управлява Сливенска епархия в качеството си..

публикувано на 12.03.24 в 14:55
Румен Радев

Румен Радев е домакин на тържествената вечеря ифтар

Президентът Румен Радев ще бъде домакин на тържествената вечеря ифтар по случай началото на свещения за мюсюлманите месец Рамазан. На нея са поканени представители на мюсюлманската общност, на останалите традиционни вероизповедания, на дипломатическия..

публикувано на 11.03.24 в 07:00

"Ти си прелестна" – казва ни антично огледало

Витрина с малки оброчни огледала е част от експозиция, посветена на темата за женската красота в древността, представена в Археологическия музей в гр. Бургас. Изложбата е под надслов "Капризите през Античността. Погледни огледалото" и е по повод 8..

публикувано на 10.03.24 в 10:25