Археолозите откриха на Перперикон нов храм, съобщава БТА. По думите на професор Николай Овчаров, той е само на десетина метра от прочутата зала с олтара в двореца-светилище, където Александър Велики получава предсказание, че ще завладее света. На места зидовете са оцелели до почти 3 м височина, което прави новооткритата сграда една от най-запазените постройки, намирани досега на Перперикон, коментира археологът.
Според проф. Овчаров, вече може да се каже, че край древния скален олтар на Дионис през римския период (3-4 век) се е оформил цял сакрален комплекс от храмове, посветени на различни тачени тогава божества. Такива са Тракийският конник и източният бог Митра, на които са изградени отделни светилища. Тепърва ще се определя на кой бог е бил посветен новооткритият храм. От своя страна специалистът по антична археология доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт към БАН, това е уникален сакрален ансамбъл, който е единствен по рода си в България.
Отделените от община Кърджали средства обаче няма да стигнат за разкриването на храма и той ще остане да зимува в незавършен вид, посочва проф Овчаров и призова служебното правителство да отпусне поне част от предвидените в националния бюджет средства за археологическо проучване на Перперикон през 2022 г.
Досега е разкрита източната страна на сградата, като в нея се очертават два периода - езически и след приемането на християнството. Преди християнството тук са извършвани жертвоприношения и гадателства, за което свидетелства оформения в скалата олтар с дупка за отичане на кръвта на жертвените животни. След християнизацията, в началото на 5 век, езическото светилище е зарито, както и останалите капища, с пръст и превърнато в склад за съхранение на глинени делви за зърно, допълва професор Овчаров.
В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) православните българи извършват помен в памет на мъртвите. Това е една от трите Задушници, които православните християни отбелязват всяка година, преди началото на Рождественските, Великите и..
Паметниците поддържат жив спомена за отминали важни събития. Повечето от тях разказват за човешката саможертва, за земята, напоена с кръвта на героите, бранили отечеството. Летописците събират тези късчета история и ги подреждат в общата картина на..
Основателят на румънската фотография, художникът Карoл поп де Сатмари е съвременник на Българското възраждане. Имал е възможността да заснеме и остави като документални образи знаменити личности и събития от българската борба за независимост. За..
Днес се навършват точно 20 години от приемането на България за пълноправен член на НАТО. И ако трябваше решението да бъде взето отново днес – 56% от..