Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

35 % от българите са работещи бедни

Ръстът на инфлацията продължава да изпреварва този на доходите

Социалните услуги трябва да спрат да се предлагат и финансират на парче, сочи изследване на ИПИ

Снимка: БГНЕС

Социалните неравенства и инфлацията са два от водещите проблеми в политиката по доходите у нас. И ако инфлацията е общоевропейски проблем, провокиран от външни фактори – войната в Украйна, цената на енергоносителите и т.н., то твърде широката ножица между богати и бедни в България е проблем от години.

"У нас 35% от сънародниците ни са работещи бедни, които получават минимална работна заплата. Тя обаче е без необлагаем минимум и от 710 лева, работещите получават чисто 550. На този фон ръстът на инфлацията според НСИ е 17,3% на годишна база, а ръстът на доходите е едва 7,7%, тоест той изостава значително от този на инфлацията" – обясни за БНР икономистът Мика Зайкова.

"Трябва да бъдем внимателни с вдигането на границата бедността. Не бива да я доближим до заплатите, защото това ще има отрицателен ефект върху хората, които получават минималната заплата. Те ще загубят стимула да търсят по-добре платена работа и да доусъвършенстват уменията си" – отбеляза от своя страна председателят на Управителния съвет на БТПП Цветан Симеонов.

Проучване на палатата, проведено в периода 19-29 юли тази година, показва, че част от работодателите успяват да задържат персонала си, въпреки инфлацията и увеличаващите се разходи.

"Една голяма част от работодателите са се опитали да компенсират, а много малка част са успели да надхвърлят инфлацията. Усилието им да задържат работниците си обаче, ги кара допълнителното материално стимулиране да е близко до нивата на инфлацията."

А ето и кои са най-сериозните опасения на работодателите в сегашната ситуация:

"На първо място е невъзможността да се планира дългосрочно производственият процес, заради постоянно променящите се цени на енергоносителите и суровините – посочи Симеонов. – Остава и притеснението им за намирането на квалифицирана работна ръка."

Какви са възможните мерки, които могат да ограничат разрастването на неравенствата между хората по отношение на техните доходи?

Този въпрос е сред водещите в рамките на проект под надслов "Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги", изпълняван от Института за пазарна икономика (ИПИ). Той ще приключи през септември, но от проведените проучвания вече има конкретни изводи:

"Когато говорим за социални услуги, трябва да знаем, че ресурсът, отделян от държавата за тях е около 1 милиард лева. Резултатът от тези харчове се предоставя на потребителите в натура. Социалните услуги са над десет типа, но се предоставят разпокъсано, получавайки финансиране по четири начина – чрез държавния бюджет, като делегирана дейност, чрез общинския бюджет или през европейски проекти" – обясни икономистът Петър Ганев.

Според икономиста Мика Зайкова вода в мелницата на инфлацията наливат неправилната фискална политика и неправилната политика по отношение на така наречените "мерки" и помощи. По думите ѝ, раздаването на "пари на калпак" е контрапродуктивно на каквито и да е антиинфлационни мерки. В тази връзка от ИПИ настояха социалните помощи да се насочват по-ефективно към нуждаещите се. Нужна е и промяна в организацията и финансирането на социалните услуги, посочи Петър Ганев:

"Трябва да се намери начин всички тези социални услуги да бъдат обединени. Необходимо е създаването на общо звено между общините и териториалните дирекции за социално подпомагане, чиято цел е да насочва нуждаещите се от подобна услуга към най-добрата за тях. Необходимо е да се сложи край и на четирите типа финансиране за едни и същи услуги, но по различни пера."

Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС, pixabay
По публикацията работи: Анна Фуцкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Димитър Радев

Банковият сектор на България вече е част от механизмите на еврозоната

За присъединяването на България към еврозоната въпросът не е дали, а кога. Такова мнение изказа управителят на БНБ Димитър Радев на конференция в София "Европейският път на България - присъединяване към еврозоната: предимства и предизвикателства..

публикувано на 15.03.24 в 18:30

ЕС подкрепя Кристалина Георгиева за втори мандат начело на МВФ

Държавите от ЕС подкрепят Кристалина Георгиева за втори мандат, начело на Международния валутен фонд. Новината беше съобщена днес от белгийския вицепремиер Венсан ван Петегем, след заседанието на министрите на икономиката и финансите на ЕС в Брюксел. По..

публикувано на 12.03.24 в 19:08
Кристалина Георгиева

Реалистично е през 2025 г. България да въведе еврото

Не бих се фиксирала върху дата, важното е през 2025 г. България да е в еврозоната и това е реалистично . Така отговори на брифинг в София управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. Знаем, че за България влизането в..

публикувано на 12.03.24 в 11:49