Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Светът е удивен от Панагюрското златно съкровище, но най-чакано е то "у дома"

Панагюрското златно съкровище, намерено случайно в земята преди повече от 70 години, е ярка и впечатляваща визитна картичка не само на Панагюрище, но и на цяла България. Било е изработено през IV или началото на III в. пр.н.е., но и до днес остава най-красивият златен сервиз в света, шедьовър на тракийското изкуство и безценно свидетелство за висок художествен стил в древността.

Самото съкровище се състои от 9 части – ритони, фиала и амфора, изработени от чисто злато, с общо тегло над 6 кг. Съдовете са богато украсени с митологични фигури и орнаменти. Всеки от тях е използван от траките за пиршества, за религиозни тайнства и ритуали, свързани с тракийската митология. 

Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, и два са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните има художествени изображения на митологични сцени.


Кой е бил собственикът на Панагюрското златно съкровище? Възможно ли е да е принадлежало на някой от одриските царе? Какво го е принудило да го скрие в земята? Отговор на тези въпроси не можем да получим, но това не ни пречи да се наслаждаваме на ювелирно изработените златни съдове като на безценно наследство от древността.

И макар съкровището да е познато с името на града, където е открито – Панагюрище, то се съхранява в Националния исторически музей в София. Традицията обаче изисква всяка година, поне за месец, оригиналните златни предмети да пристигат в Панагюрище, където специално за тях е изградена много скъпа и добре охранявана зала в рамките на местния исторически музей.

От 1 септември Панагюрското златно съкровище отново ще бъде "у дома си", а това означава, че отново пред вратите на залата-трезор ще се тълпят развълнувани посетители, които искат да си припомнят магическата красота на тракийското злато.


През всички останали дни, когато оригиналът не е в Панагюрище, на негово място стои точно копие от 22-каратово злато, изработено и маркирано от експерти на Националния исторически музей. Съкровищницата, чието изграждане струва близо 6 млн. лева, е стилна и функционална, но и изключително сигурна за съхранението на безценното тракийско наследство.

"Залата-трезор е открита на 16 април 2012 г. , затова по време на тазгодишното гостуване на съкровището,  ще отбележим и нейната 10 годишнина с документална изложба. Тя проследява създаването на залата – от проектирането, до оборудването" – казва Ирина Ботева, главен уредник в Историческия музей на Панагюрище:

"Когато се откри залата-трезор през 2012 г., се създадоха условия да се върне оригиналът на Панагюрското златно съкровище, 63 години след неговото намиране. След ред споразумения се стигна до решението да се пристъпи към изграждането на такава зала, която да покрива най-високите изисквания за охрана и за съвременно експониране. Като част от дарението от меценатите на културата, бяха изработени две златни копия – едното беше дарено на НИМ, за да бъде експонирано там, когато отсъства оригиналът, а другото копие да бъде на постоянна експозиция в музея ни. 


Залата е по проект на проектантско дружество „Архитектура и наследство“, като главни проектанти са архитект Петър Петров и Арх. Петкана Бакалова. Идеята беше залата-трезор да бъде храм на Панагюрското съкровище. Първо се влиза в информационна зала, където човек се запознава с историята на откриването му. После, преминавайки през символичен лабиринт, той влиза в самата зала, където в отделни стъклени куполи с насочена светлина върху всеки един от предметите, са експонирани съдовете от съкровището. Проектирани са в Германия и според теорията на проектанта всеки съд трябва да бъде в отделна витрина  и да може да се разглежда от всички страни, за да могат да се видят детайлите. 


Това е важно, защото всеки съд е така наситен с изображения и орнаменти, че ако са заедно, те няма как да бъдат добре разгледани. Аз нямах любим съд от съкровището до момента, в който оригиналът не пристигна за пръв път при нас. Тогава, първият съд, който ми беше даден, беше ритонът с протоме на козел. Взех го в ръцете си и изпитах неземно чувство, буквално полетях. Усетих се много лека, гледах го този златен ритон и не можех да отлепя очи от него, не можех да го пусна. Затова той е най-вълнуващ лично за мен."


За изграждането на уникалния дом на Панагюрското съкровище са използвани 1500 кубически метра специален бетон и е постигната изключително висока степен на сигурност, покривайки най-високите стандарти в музейното дело.  Досега уникалната експозиция е посетена от повече от 920 хиляди туристи.

В мултимедийното пространство към залата-трезор има карта на света, на която са посочени държавите, в които е пътувало Панагюрското съкровище:

"Поетапно картата се актуализира, но прави впечатление, че много сериозен интерес към тракийското изкуство проявява Япония. Затова там съкровището е гостувало най-много пъти. Общо взето то е било в почти всички държави в Европа, в САЩ също е гостувало няколко пъти. Но навсякъде съкровището предизвиква много голям интерес. Помним и гостуването на Панагюрското съкровище в най-посещавания музей – Лувъра, където предизвика голям фурор заради високото майсторство и разкош, с които тракийските народи са изпреварвали редица европейски страни по онова време."

Оригиналните тракийски шедьоври могат да бъдат разгледани в Панагюрище до 17 октомври.

Снимки: БГНЕС, ЕПА/БГНЕС, архив


По публикацията работи: Иван Петров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

В Родопите звукът на гайдата е магия, за която разказва местен музей

Скулптурна композиция в родопското село Широка лъка прославя местните гайдари и певци, прочути във всички краища на родината, а и извън нея. Наречена е "Гайдарят", а наскоро в селото беше представен роман със същото заглавие. Отстоящото на няколко..

публикувано на 10.03.24 в 07:30

На Месни заговезни започва преходът към дългите Великденски пости

Винаги в неделя, осем седмици преди Великден, православните християни отбелязват Месни заговезни. По време на богослужението, Църквата припомня чрез текстовете в Светото писание картината на Страшния съд. Там са засегнати темите за греховността и..

публикувано на 10.03.24 в 05:10

Задушница е, почитаме паметта на починалите ни сродници

В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) православните българи извършват помен в памет на мъртвите. Това е една от трите Задушници, които православните християни отбелязват всяка година, преди началото на Рождественските, Великите и..

публикувано на 09.03.24 в 05:05