"Българският въпрос" – така наричат най-важната своя задача дейците, които подготвят Съединението на появилата се отново на картата през 1878 г., но разпокъсана България. По българските земи по това време още отекват революционните призиви на Раковски, Ботев, Левски и Бенковски, че обединението на българските земи е първостепенна задача не само за държавния елит, но и на всички родолюбиви българи. Несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г., вследствие на които България е разделена на няколко области с различен статут и управление, предизвикват негодувание и съпротива сред местното население. Най-активна е съпротивата в останалата в Османската империя Източна Румелия, която се стреми към обединение с Княжество България (така официално се е наричала автономната част от страната ни след 1879 година).
Из цяла Южна България се създават комитети в тясна връзка с македонските дружества от Княжество България. Провеждат се митинги, демонстрации, излизат чети. Назрява революционна обстановка, която ще обедини енергията на всички българи и в крайна сметка ще доведе до едни от най-щастливите и знакови събития от новата ни история: Съединението, блестящите ни победи в Сръбско-българската война п
