Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Необикновени уроци по физика в Националния политехнически музей

7
Снимка: Национален политехнически музей

На днешния празничен ден 1948 училища в цяла България посрещнаха тържествено своите възпитаници, а 57 000 деца чуха училищния звънец за първи път. И макар че идеята за училището като извор на знание е в основата на всяко общество, то далеч не е единственият източник, от който децата могат да научат повече за света около тях.

Мястото на чудесата – така наричат демонстрационния кабинет за необикновени уроци по физика в Националния политехнически музей в София, където се пробужда интересът и любовта на малки и големи към тази толкова сложна наглед наука. Която всъщност се оказва доста забавна.


"Кабинетът помага най-вече на децата да се докоснат и да разберат природните физически закони – обяснява инж. Веселина Енева, заместник-директор на направление „Експозиция, работа с публика и проекти“ в музея. – Теорията не е достатъчна, за да бъдат разбрани принципите, особено на точните науки, затова образователният процес протича под формата на практическото обучение. Не случайно мотото на нашия кабинет е известната фраза на Конфуций: Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах."

Демонстрациите като метод на обучение възникват в България още през 70-те години на XIX век, когато в гимназиите в Пловдив и Габрово се създават кабинети по физика. Основоположник е Иван Гюзелев, а първият български учебник по физика е отпечатан от копривщенския учител Найден Геров в Белград, през лятото на 1849 г.


За най-малките посетители, които все още не учат този предмет в училище, демонстрацията е адаптирана, за да осмислят факта, че има основни природни закони, които науката е установила и на които явленията в света около нас се подчиняват безусловно, да приемат, че физиката е част от ежедневието на всеки, дори когато нейните принципи и закони изглеждат като чудеса. Искрено се учудват, когато завъртят уреда, който демонстрира геоидната форма на Земята и разберат, че планетата ни всъщност не е сфера.

"Ами то очичките им блестят! Учудени са, но излизат доволни, а има и такива, които не искат да си тръгват – усмихва се Веселина Енева. – Гордост за музея е това, че демонстрационният кабинет е оборудван с уреди с историческа стойност. Част от тези уреди са в работещо състояние и след професионалната им реставрация са приведени в действие отново. Кабинетът непрекъснато се обогатява с актуални, съвременни опитни установки, но акцентът остава върху старите уреди. Това, че са от една отминала епоха, по никакъв начин не отнема от способността им да задържат вниманието на подрастващите. Дори  напротив. Това им придава допълнителна стойност и чар" – категорична е събеседничката ни.

Сред най-ценните са жироскопът на Шмид, който демонстрира явлението прецесия; силомер за измерване на действителната сила от 1915 г.; наведена равнина и ръчна вакуумна помпа от 1920 г, за изтегляне на газове от затворено пространство; опитна установка за демонстриране налягането на парите на различни течности, доставена през 1885 г.; психометър на Даниел от 1887 г., за определяне влажността и температурата на въздуха; старите пособия по астрономия Телурий и слънчев часовник от края на XIX век.

А ето и пожеланието, което Веселина Енева отправи към всички бъдещи участници в малките чудеса:

"Честит първи учебен ден на всички ученици и учители! Благодарим на тези, с които сме работили, и ви очакваме с нетърпение и тази учебна година. Напред за чудеса!"

Снимки: НПТМ и Десислава Семковска

По публикацията работи: Михаил Димитров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Снимки: БТА, БГНЕС

Колко ще струва Великденската трапеза на българите тази година

Кажи ми какво имаш на масата, за да ти кажа какво празнуваш. Така шеговито може да погледнем на празничния календар на българина от миналото до днес. Истината е, че трапезата винаги е била много важен елемент от битуването и празнуването ни. Великден..

публикувано на 17.04.24 в 13:30

Стигматизирани ли са децата аутисти в България?

По света заболяванията от аутистичния спектър растат в геометрична прогресия. България не прави изключение в това отношение. И ако преди повече от десетилетие едно на 10 000 деца по света е било диагностицирано с аутизъм, то в наши дни средно 1 от 70..

публикувано на 17.04.24 в 11:05

Българите не са сред ентусиастите за евровота и очакват ЕС да защитава мира

Уморени от продължаващата трета година политическа криза с безкрайно повторение на парламентарни избори, българите не са ентусиазирани от евроизборите. Готовността им да участват в тях е по-ниска спрямо 2019 г. Това нарежда страната до Естония като..

публикувано на 17.04.24 в 08:52