Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Разцвет и разруха бележат хилядолетното минало на манастира “Свети Иван Касинец“

Голямата пещера със стенописите до манастира
Снимка: Венета Николова

Свети Иван Рилски, който е живеел през Х век, е считан за небесния закрилник на българите. Затова там, където светецът е отсядал на пост и молитва, изниквали оброчища, църкви и параклиси в негова чест. Разпръснати в труднодостъпни кътчета из цяла България, някои от тези храмове се превръщали в крепост на християнската вяра и просвета в мрачните години на Османското владичество. Такова място е манастирът „Свети Иван Касинец“ или „Свети Иван Пусти“, разположен на десетина километра от Враца.

Според легендата Иван Рилски прекарал 40 дни в малка пещера високо в скалните венци в местността Касинец. Тези скали са били обитавани от дълбока древност, за което свидетелстват находки на керамика от I хилядолетие пр. Хр.. През XII век, в подножието на пещерата на светеца, на мястото на заличено от времето тракийско светилище, монаси отшелници основават манастир. Но въпреки че е била труднодостъпна, през вековете светата обител многократно е опустошавана и дълго време пустеела. Затова я нарекли „Свети Иван Пусти“. Църквата обаче е кръстена на друг светец -  Йоан Богослов. 

Манастирската църква „Свети Йоан Богослов“

В нея са открити три стенописни слоя, най-старият от които е от XII век, научаваме от Нели Стоянова, уредник на РИМ – Враца. И още:

“През Османското владичество в манастира се развива книжовна школа с килийно училище. Тук творят известни наши книгописци, книжовници, будители. Създават се истински шедьоври на местната дамаскинарска и църковна богослужебна книжнина. Манастирът е имал преки връзки с известни врачански ктитори и спомоществователи. В тези трудни времена, те допринесли обителта да се превърне в център на книжовността, просветата и християнската вяра. На това място процъфтяли и занаятите. Имало е златарски работилници. Тук  е открита първата медно-щампарска работилница по българските земи. Сътворени са уникални шедьоври на българското златарство и ювелирно изкуство. Някои от тези произведения са изложени във Врачанския исторически музей“.

През 2008 г. манастирската църква беше реставрирана и отворена за туристи
В непосредствена близост се намира Голямата пещеравдлъбната в скалата ниша с висок свод. В подножието ѝ блика карстов извор с лечебна вода. Според изследователи, именно в пещерата се помещавали занаятчийските работилници на манастира. Тук е била изработена една медна щампа от 1822 г., която изобразява не само светата обител, но и близкия град Враца, заобиколен от крепостни стени. Местните майстори са автори и на красивия сребърен обков с позлата на Черепишкото евангелие с изображения на различни библейски и евангелски сцени, научаваме от Нели Стоянова. Но най-забележителни са оцелелите до наши дни скални изображения върху стените на пещерата:

Постницата на Свети Иван Рилски
“Има много стари надписи. Едните скални стенописи се смята, че са от XIV век. Те пресъздават сцени от живота и деянията на Св. Димитър и Св. Нестор. Но се твърди, че Св. Димитър не е изобразен по някогашния иконописен канон. В едно от изображенията светецът е представен на бял кон, в друго - той е седнал на бял трон, а в нозете му се различават образите на различни животни – змии, лъвове и пр.“, казва Нели Стоянова.

Стенописите с изображения на светците Димитър и Нестор в Голямата пещера

Тези стенописи са били възстановени през XVI век, затова цветовете все още са живи, а образите на светците, макар и бледнеещи, имат силно въздействие. Върху западната стена на Голямата пещера са запазени следи от скални икони с образите на свети Иван Рилски и свети Йоан Богослов. В по-новата ни история „Свети Иван Рилски – Касинец“ за пореден път е изоставен на произвола на забравата и природните стихии. Но през 2008 г. сградата на църквата бе реставрирана, а до Голямата пещера със стенописите бе прокарана пътека. В наши дни манастирът вече не пустее. Тук често се отбиват посетители, за да запалят свещ и да усетят енергията на това свято място.

Карстовият извор в Голямата пещера

Вижте още:

Снимки: Венета Николова


По публикацията работи: Михаил Димитров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30

Почетоха паметта на жертвите от концлагера в Ловеч

С шествие-поклонение и панихида за 35 път бе отдадена почит на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч. Шествието тръгна от центъра на града и стигна до каменната кариера, където от 1959 до 1962  г. е бил лагера. „Сърцата ни са..

публикувано на 23.03.24 в 16:58

Митрополит Григорий ще е временен предстоятел на църквата

Светият Синод избра единодушно 54-годишният Врачански митрополит Григорий за наместник-председател на Светия Синод на Българската православна църква. Митрополит Григорий ще отговаря за избора на нов патриарх. Наместник-председателят на Светия синод ще..

публикувано на 19.03.24 в 11:57