Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Икономиката страда от недостатъчни инвестиции и инерционни бюджети

Различни професионални групи в България протестират с основно искане - повишаване на заплатите. Ръстът на цените за ток и отопление, както и на основните храни поставят на сериозно изпитание семейните бюджети. Според някои статистики над 2 млн. българи са енергийно бедни на прага на зимата. Политическата нестабилност в страната и неизвестността за бъдещото правителство правят ситуацията песимистична, а до 31 октомври проектозаконът за държавния бюджет трябва да влезе в парламента.

Екипът на служебния министър на финансите Росица Велкова е разработил три варианта на бюджет за 2023г. В базовия е заложен дефицит от 6.6%, нов държавен дълг от близо 16 млрд. лв. и инфлация от 6.4%. Предвижда се таванът на пенсиите да остане 3400 лв., минималната пенсия да е 467 лв., като от 1-ви юли стане 523 лв. Минималната работна заплата се запазва на 710 лв. Залаганото ниво на безработица е 4.6%, ръстът на икономиката е 1.6 на сто.

Като инерционен определи проектобюджета финансовият анализатор проф. Гарабед Минасян и допълни, че страната има нужда от действена фискална политика:

"Фискалната политика има много цели и задачи. Една от тях е поддържането на приемливо социално разслоение в обществото. Това е свързано с намаляване на различията в заплащането на труда на горната подоходна прослойка и на долната подоходна прослойка. Ние постоянно виждаме, че възникват такива социални напрежения в различни сфери и Министерство на финансите трябва да се мобилизира да гаси пожари, вместо предварително да ги планира. Много е важно също Министерство на финансите, чрез своята фискална политика, да създава условия за активизиране на икономическата активност и за повишаване на икономическия растеж".

По думите на макроикономиста, България има най-голямото социално разслоение в ЕС. Коефициентът измерващ този показател възлиза на 40 %, докато средното му ниво за ЕС е 30 %. Въпросът е, на какво се дължи това голямо социално разслоение и дали държавният бюджет има принос за формирането му. "Работата не е в това да се гасят пожари след като хората излязат на улицата, а да се планират действия, които да предотвратяват по-голямото разслоение“- посочва анализаторът.

"Традиционно при нас се изчаква с правенето на разходи през годината, което е удобно за администрацията и в края на периода традиционно се "изсипват" пари на пазара за всякакви разходи. Капиталовите разходи се неглижират почти традиционно у нас, т.е. изоставя се идеята за провеждането на целенасочена и обмислена политика по отношение на публичните финанси. А те са необходими, тъй като страната се нуждае изключително от развитието на всякакъв вид инфраструктурни проекти – пътна, военна инфраструктура, в сферите на образованието, медицината, културата и спорта. Отсъствието на подобни инфраструктурни удобства спъва инвестиционния процес.“


Недостатъчната инвестиционна активност в страната и изнасянето на местни капитали в чужбина са едни от най-големите беди на българското общество, смята проф. Минасян.

"Например за миналата година имаме изнесени български капитали в размер на 7,7 млрд. евро. Това представлява 2/3 от инвестициите, които са правени в страната. Според отчета за 2021 г., който НСИ издаде наскоро, навсякъде има повишение - прираст на БВП със 7.6%, прираст на потреблението с 6.7% и прираст на износа и вноса и пр. И единственият спад е регистриран при инвестициите, които намаляват с 8.3%. А очакваното изпълнение на бюджета за настоящата година също предвижда спад на инвестициите в размер на 4%. Нормално е да се запитаме, каква е тази икономика, при която инвестициите съществено намаляват, а наблюдаваме ръст на БВП и потреблението?"

Съставил: Елена Каркаланова / по интервю на Снежана Иванова, БНР-"Хоризонт"/

Снимки : БГНЕС- архив



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Тойота" инвестира в разработка на INSAIT за изкуствен интелект

"Тойота" финансира изследвания в българския Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии – INSAIT, който е към Софийския университет. Целта на проекта е създаването на нов вид изкуствен интелект, внедрен в робот, включващ..

публикувано на 10.04.24 в 13:50
Отляво надясно - Румен Спецов, Людмила Петкова, Георги Димов

Фискалният резерв се оказа с над 3 милиарда лева по-малко от обявения

Основните приоритети пред служебното правителство във финансовата политика ще бъде влизането на България в еврозоната и устойчивостта на публичните финанси. Това обяви на брифинг новият вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова. Стана ясно..

публикувано на 09.04.24 в 17:54

Политическата нестабилност отблъсква чуждите инвеститори

Икономиката на страната е на 64% от средноевропейското ниво. Все още не е премината границата от 70%, която Румъния достигна. Това, което отличава България от останалите държави в региона е, че при тях има по-високи нива на инвестиции, по-добро..

публикувано на 08.04.24 в 17:15