На церемония в СУ “Св. Климент Охридски” днес ще бъдат отличени три млади жени учени за високи постижения в областта на природните науки. Програмата “За жените в науката” вече 12 години поощрява научния потенциал на дамите и подкрепя мечтата им да променят света чрез наука.
Една от основните цели на програмата под егидата на ЮНЕСКО е чрез националните стипендии на стойност 5 хил. евро жените в науката да бъдат подкрепени, за да развиват научноизследователската си дейност в страната ни. До момента са отличени 33 учени – сред тях е Радослава Бекова от Института по океанология на БАН за проекта си относно замърсяването с отпадъци на черноморското ни крайбрежие.
“Това е една от най-престижните награди, които се връчват у нас в областта на науката – казва тя. – Стипендията дойде в добър момент от научното ми развитие и с нея си помогнах за закупуването на определена техника, както и да участвам в международни конференции, тъй като те са доста скъпи и обикновено български учен трудно би могъл да плати таксата. Въобще тази награда ми даде самостоятелност в кариерното развитие и беше една от най-желаните.”
Радослава Бекова е носител на още две награди за постижения в областта на климатичните промени, рискове и природни ресурси, съавтор е на 23 научни публикации, изнесла е множество научни доклади на наши и международни форуми. Въпреки успехите си младият учен изтъква, че на дамите е по-трудно да се развиват в науката, че все още няма равнопоставеност и в нейната област например биха предпочели да вземат мъж, защото смятат жената за слабия пол.
“Жените много често сме и майки и трябва да се грижим и в личен аспект за много неща – заявява Радослава Бекова. – Едно майчинство ни връща 2 години назад в кариерното развитие, а това е много време за науката. Освен това съществува различие в заплащането в полза на мъжете учени – не говоря като заплата, а като средства по различни проекти и търсения.”
Що се отнася до научните търсения в областта на опазването на биологичните ресурси, техните местообитания и оценката на екологичното състояние на морската и крайбрежната околна среда Радослава Бекова разказва, че след двете години на Covid епидемия вече е възстановен мониторингът на плажовете и дюните, където, за съжаление, се увеличават отпадъците, най-вече от пластмаса.
А изследват ли учените замърсяването на Черно море вследствие на войната в Украйна?
“Няма официално наблюдение какви са последиците, но неизменно ги има – отговаря Радослава Бекова. – Най-малкото заради увеличената смъртност при делфините, макар че не може да се каже категорично дали това е следствие от войната или от някаква пандемия във връзка с повишаването на средногодишната температура на Черно море. Предстоят да бъдат направени химически анализи в тази насока, защото една война води до много отрицателни влияния върху околната среда, било въздух или море. Така че ще има някакви въздействия.”
Текст: Диана Цанкова (по интервю на Мариела Димитрова БНР Варна)
Снимки: Facebook/Institute of Oceanology - Bulgarian Academy of SciencesПравителство следи с повишено внимание ескалиращото напрежение в Близкия Изток и е в готовност да предприеме необходимите действия за защита на българските граждани в района, съобщиха от външното ни министерство. Оттам допълват, че служебният..
Три ловни соколчета се излюпиха в Спасителния център на “Зелени Балкани”. Те се намират в бебешката стая, отглеждането им ще продължи седем дни, след което ще бъдат върнати на своите родители. “ Ловният сокол беше изчезнал вид в продължение на..
Около 40 малки самолета кацнаха на летището в Балчик. По този начин румънски и български пилоти отбелязаха приемането по въздух на двете държави в Шенгенското пространство. Пилотите и гостите бяха поздравени от изпълнителния директор на Летище София..
Уморени от продължаващата трета година политическа криза с безкрайно повторение на парламентарни избори, българите не са ентусиазирани от евроизборите...
В „България днес“ на 18 април, Световен ден на радиолюбителите, разговаряме с Виктор Маринов, отдаден на радиото от 1977 г., след това се спираме на..
По света заболяванията от аутистичния спектър растат в геометрична прогресия. България не прави изключение в това отношение. И ако преди повече от..