Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Златната книга на София" очаква своите преводачи

4
Снимка: Иво Иванов

Преди началото на войните за национална обединение (периода 1912 – 1918 г.) общинарите в българската столица решават да увековечат значимите събития за града чрез летописна книга. Тя е наречена "Златната книга на София" и днес е сред най-ценните експонати в Музея на София. Книгата съдържа над 50 листа, украсени по ръбовете със златен варак, разкрива пред Радио България историкът Теодора Мешекова и пояснява:

"Тя е с интересна кожена подвързия във вид на капак. Върху него има растителни геометрични елементи. В средата е поставен гербът на столицата в неговия оригинален вариант, създаден от Харалампи Тачев. Съхранява се в резбована кутия. На началната страница е посланието на цар Фердинанд. Собственоръчно, с един обработен почерк на български език, той отправя своите благопожелания към града ни. Нарича я "мъдра София", споменава за природните ѝ хубости. Но на този първи лист, на задната страница, е поставено с много малки букви, много скромно името Елеонора. Без съмнение това е неговата втора съпруга – царица Елеонора, известна със своята пословична скромност. Следващият лист от книгата съдържа посланието на 32-ото българско правителство, начело с Иван Евстатиев Гешов. Книгата продължава с послания, пожелания и поздрави на най-различни езици от представители на различни делегации, които идват в България на национално ниво или са гости на Столичната община. Те са на почти всички, да не кажа на всички, европейски езици. Има послание с йероглифи, с арабско писмо."

В книгата са отбелязани значими национални и столични събития. Най-известният кмет на града, инж. Иван Иванов, е счел за нужно да запише, че през 1937 г. е поканил цар Борис III и принц Кирил да се запознаят с проекта за градоустройствения план "Мусман". Заради войната планът е замразен, но предопределя развитието на София дори през годините на социализма. Отбелязано е и тържественото общинско заседание по повод Крайовската спогодба от 1940 г., когато България по мирен път си връща Южна Добруджа.

"Връзките между Германия и България са засвидетелствани от информацията за една благотворителна изложба в навечерието на новата 1941-ва година. Интересното е, че тя е на т. нар. Германо-българска търговска камара и в книгата е отбелязано, че всички приходи от билети за тази изложба ще бъдат използвани за зимните помощи на нуждаещото се софийско население. Интересен е подписът и името на известния търговец Стефан Чапрашиков, който е председател на тази камара от българска страна."

По време на Втората световна война, книгата почти не е попълвана.

"От 1945 година се възобновява попълването на летописната книга – продължава Теодора Мешекова. – Срещат се посланията и подписите предимно на представители на Съветския съюз и делегации от бившите социалистически страни. Интересен момент през 1945 година е послание от Антон Югов, по това време министър на вътрешните работи, който е отправил доста пространни съвети към кмета и общинското ръководство. Сред тях е този „да се следват неотклонно отечествено-фронтовските задачи, да се поддържа здравата връзка между народа и днешните народни ръководители“ и пр. Може би сред най-интересните личности, които посещават София и оставят своето послание в книгата са съветските летци космонавти Валентина Терешкова и Алексей Леонов. Интересното е, че освен пожеланията и подписите Леонов рисува гълъбчето на мира със т.нар. зидова корона, която присъства в герба на София (короната в горната част на герба, която съдържа елементи на градския зид-бел.ред.).“

"Златната книга" приключва през 1972 г., обхващайки събитията от две различни епохи - на Третото българско царство и на комунизма. От нея разбираме, че София, дори и през Студената война, се е стремяла да бъде отворен град и е посрещала гости и от Запада, и от т. нар. "Трети свят". Изследователката на книгата Теодора Мешекова се надява да бъдат разчетени всички послания, оставени на различните езици: "Мислила съм за евентуално издаване на фототипно издание, но там присъстват толкова много езици, че добрият превод със съответния коментар е сложно и скъпо начинание". Затова летописът на София от модерната епоха все още очаква своите преводачи.  В момента гостите на града ни продължават да отправят послания в нова книга - страниците ѝ вече са украсени със сребърен филигран и затова се нарича "Сребърната книга" на София.

Чуйти повече от звуковия файл.

Снимки: Иво Иванов и РИМ София



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Селище на куманите откриха край крепостта Ряховец в Горна Оряховица

Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..

публикувано на 21.07.24 в 11:01
Прокламация за началото на въстанието във Втори Битолски революционен окръг, не е нужно да се коментира на какъв език е написана. Македонският още не е бил дефиниран през 1903 г.

Преди 121 години в Македония избухва Илинденско – Преображенското въстание

На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война..

публикувано на 20.07.24 в 15:43

Свети пророк Илия – Божият избраник

На 20 юли, в разгара на най-горещите дни, православната ни църква чества паметта на старозаветния пророк Илия. За почитта на народа ни към Божия угодник свидетелстват множеството православни храмове на негово име, където от незапомнени времена се..

публикувано на 20.07.24 в 06:05