По какъв начин кризите в света през последните години се отразиха на Бразилия и как ситуацията в страната рефлектира върху българите там? С тези въпроси поканихме за разговор в Радио България Михаил Кръстанов, който живее в южната страна от 2002 г. Той е университетски преподавател и създател на българското училище в Сао Пауло.
„Бразилия премина през най-големия кошмар в Covid-кризата, с рекорден брой жертви заради неадекватните мерки. Няма как да не ѝ се отразява и войната в Украйна, въпреки че е далеч от Европа“, - обобщава Кръстанов. Страната има голям стокообмен с Русия, Украйна и ЕС. Бразилия е износител №1 на пилешко и телешко месо за Русия, а оттам внася важни стоки като торове, пшеница, храна за добитъка.
2022 г. беше знакова за Бразилия и затова, защото през октомври тя премина през президентски избори, на които левият бивш президент Луис Инасио Лула да Силва взе надмощие над съперника си - десния президент Жаир Болсонаро. Хиляди ликуващи симпатизанти на Лула изпълниха улиците на Рио де Жанейро и Сао Пауло, за да отбележат победата.
Привържениците на Болсонаро също излязоха, но в знак на протест. В същото време, когато в България хората протестираха срещу връщането на хартиената бюлетина като възможност за манипулиране на вота, болсонаристите в Бразилия протестираха с обвинения в манипулации на машинния вот. Това обаче е инсинуация и нарушения няма как да има, а честността на вота е потвърдена от международните наблюдатели, подчертава Кръстанов:
„Няма никакви нарушения. По принцип машинното гласуване в Бразилия има дълги традиции. За всички е ясно, и това е световен факт, че най-големите манипулации се правят при хартиените вотове. В това няма спор. При машините много по-трудно, почти невъзможно може да има някакви манипулации.“
Сега очакванията към Лула са той да направи завой в политиката. „Бих казал, че Бразилия си върна демокрацията, - казва Кръстанов. - Самият факт, че Болсонаро не допусна в страната своевременно да дойдат ваксини, дълго време да се слагат маски, да се затварят закрити помещения – ресторанти, барове, което доведе до здравна катастрофа, говори, че не е имало демократично управление. От 1 януари 2023 г. на левия Лула му предстои сложен мандат. Той ще управлява с вицепрезидента си - дясноцентриста Жералдо Алкмин, а в парламента превес има партията на Болсонаро. Но Лула е един от най-опитните живи политици, уважаван в целия свят, който знае какво трябва да направи, за да върне Бразилия в правия път“, смята Кръстанов. Страната едва ли ще си върне мястото на шеста икономика в света, каквато беше при предишното управление на Лула, когато хората забогатяха и се появи солидна средна класа, но със сигурност я очакват положителни промени.
Как нестабилността в Бразилия влияе върху българската диаспора? Засяга ли секторите, в които предимно са заети нашите сънародници там и наблюдава ли се отлив на българите от Бразилия?
„Кризата в Бразилия започна още по времето на втория мандат на Дилма Русев /президентката с български корени – бел. ред/, когато си спомняме за протестите с дрънчащите тенджери и чинии. Мога да кажа, че кризата в Бразилия не е перманентна, тя е особено състояние от криза в криза. И българите вече свикнаха с това, те няма и какво да направят. Естествено, че се отразява на джоба им. Но в Бразилия българите, които работят, са предимно музиканти в престижни симфонични оркестри, преподаватели в престижни университети или упражняват други професии, които са сравнително добре платени. Това някак си ги задържа на повърхността. Тези от българите, които не успяват да се приспособят или започват да обедняват, естествено, си заминават. Да, отлив има. Мога да кажа, че само за последните две години, ние, българското училище в Сао Пауло, се простихме с 15 деца, които се прибраха в България. Но те бяха добре подготвени и продължиха своето образование там“, - подчерта в края на разговора Михаил Кръстанов.
Снимки: личен архив, ЕПА/БГНЕС
Българите зад граница отдавна проявяват жив интерес към реалността в родината. От една страна – тук са оставили свои близки и приятели и не им е безразлично как живеят те, а от друга – мнозина планират един ден да се завърнат. Повечето от тях обаче..
От над 17 000 неправителствени организации, които са регистрирани в Северна Македония, първите два културни клуба, с които Скопие се захвана, бяха български, коментира външният министър Николай Милков пред телевизия Bulgaria On Air. Съдбата на..
Спазването на правата на българите в Западните покрайнини е елемент от критериите, които наблюдаваме, при преговорите на Сърбия за членство в ЕС, каза външният министър Николай Милков пред Bulgaria On Air. Той подчерта, че между България и Сърбия са..
След като в началото на месец март стана известно, че Австралийското обществено радио и телевизия (SBS) се готви да закрие програмата си на български..
Български рози бяха засадени в гр. Бърнаби, Британска Колумбия, Канада. Към събитието, организирано от Генералното консулство на България в Торонто и..