Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Идентичността за бесарабските българи е най-сигурното, което имат

Снимка: КОРЕН | изложба на Михаела Аройо

Преди повече от 200 години, бягайки от османските поробители хиляди българи напускат родината си, за да се заселят в Бесарабия. През годините територията, където се преселват преминава от пределите на Румъния и Русия, после СССР, и накрая - в границите на Молдова и Украйна. За цялото това време етническата им принадлежност сякаш остава непокътната, независимо от държавата, в която днес се намират или официалния език, на който са принудени да говорят. До този извод достига и авторката на проекта "Корен“, Михаела Аройо, която улови в снимки историята на бесарабските българи.

Идеята се ражда спонтанно, когато през 2019 г. Михаела посещава ежегоден младежки събор на бесарабски българи в молдовското село Стояновка.

"Това беше първият ми контакт с бесарабски българи и много се впечатлих, когато видях начина, по който ни посрещнаха там, как съхраняват културата, езика си – разказва Михаела Аройо. – Усетих чисто лична, вътрешна нужда да продължа да се срещам с тези хора, да общувам с тях и да ги снимам. С времето това задълбочи смисъла си и се надявам да се превърне в своеобразен мост между нас, българите в България и българите в Бесарабия, Молдова и Украйна. Да се опознаем по-добре, да си общуваме и да създаваме полезни връзки.“

При срещите си с бесарабските българи Михаела осъзнава, че те, особено по-възрастните, живеят с един идеализиран образ на България, подобен на блян, до който не могат да се докоснат. В същото време са приели съдбата си на преселници, които чувстват за свой дълг да поддържат диаспората на мястото, където живеят. Този техен стремеж да съхраняват българския корен се подпомага и от държавата ни с различни програми. Така е и с проекта „Корен“, който се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“:

"За мен тази история може да служи не само като символ на местно ниво, не само да свързваме българите, които живеят на различни от България територии – посочва Михаела Аройо. – Тази общност за мен има по-глобален смисъл, защото в Бесарабия живеят много различни националности – българи, молдовци, руснаци, украинци, гагаузи, албанци. Всички тези хора в този мултиетнически регион живеят в мир едни с други. Дори считат за предимство това, че на три - четири годишна възраст научават четири езика.“

Самата Михаела Аройо е потомка на преселници от Испания по бащина линия, вероятно затова и съдбата на бесарабските българи я трогва дълбоко. Когато няколко пъти им задава въпроса как им се отразява войната в момента, как възприемат руската култура до и след началото ѝ – дават красноречив отговор, свързан с чувството им за идентичност:

"Това, което е характерно за този регион е, че хората са свикнали държавната структура вечно да се променя – пояснява Михаела. – Така например един човек, живял между двете световни войни е учил първо на румънски език, после когато територията става част от СССР, навлиза руският език, а след разпада на Съюза и отделянето на републиките се създават нови държави – Украйна и Молдова, с нов език. Отстрани може да звучи странно, но те сякаш са свикнали на тези постоянни промени. Затова усилията им са съсредоточени да се съхранят те самите като общност, населено място, село или град. Даже понякога, когато съм размишлявала над това, стигам до извода, че именно тези постоянни промени може би са допринесли да се съхрани идентичността им, защото тя е най-сигурното, което имат там.“

Снимки: КОРЕН, Facebook /Михаела Аройо, Дарина Григорова
По публикацията работи: Марта Рос

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Пътешествието на българските книги" в Париж, Страсбург и Лион

В Париж на 25 март от 18:30 часа местно време стартира третото издание на кампанията "Пътешествието на българските книги", популяризираща съвременната българска литература във Франция. Това ще бъде литературна среща, която ще се проведе в "360..

публикувано на 20.03.24 в 21:30

Представят българския превод на романа "Адамовото ребро" от македонската писателка Оливера Николова

В Културно-информационния център на Република Северна Македония в София ще бъде представен романът "Адамовото ребро" от Оливера Николова. Книгата, която излезе от печат тази година, в издание на Издателство "Изида", ще бъде представена тази вечер в..

публикувано на 20.03.24 в 15:22
проф. Златимир Коларов с читатели в Тирана, Албания

Проф. Златимир Коларов представи романа си "По тънката повърхност на леда" в Тирана

С нотки на артистичност, топли чувства и голям интерес премина официалното представяне на книгата "По тънката повърхност на леда" на Златимир Коларов в едно от помещенията на Вила "София", в албанската столица Тирана. Интересът към творбата беше..

публикувано на 15.03.24 в 19:25