Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България на Балканите през 2022-ра

Николай Кръстев: България трябва да има свой пратеник за Западните Балкани

Много непредвидима е политическата обстановка на Балканите и България трябваше да бъде остров на стабилност и заедно с Румъния и Гърция да е фактор, носещ предвидимост в Западните Балкани, посочва журналистът в интервю за Радио България

Снимка: Facebook / Nikolay Krastev

2022-ра беше сложна година за Западните Балкани. Ключовият въпрос, който трябваше да намери своето решение беше свързан с отношенията между България и Република Северна Македония (РСМ) и ветото, което страната ни наложи по отношение европейската перспектива на югозападната ни съседка, с което възпрепятства и европейския път на друга балканска държава – Албания. Как се разви ситуацията през изтичащата година и кои бяха силните и слабите страни на българската политика в региона, коментира журналистът Николай Кръстев, дългогодишен анализатор на процесите на Балканите и бивш кореспондент на БНР в Белград и Москва.

"Това беше ключов въпрос, който премина през много препятствия, много усилия, свързани с желанието както на международната общност, участници от региона, така и от България и управляващата партия в онзи момент да се намери решение за започването на преговорите на Северна Македония с ЕС. Вследствие на това се получи предложението на френското председателство на ЕС, което даде крехки надежди в България, че страната ни не е забравена от нейните западни партньори, но пък за сметка на това се породи голяма доза напрежение в югозападната ни съседка – спомняте си протестите в Скопие в този момент. Всичко, което се случваше от 2020 г. насам по отношение на Северна Македония, завърши някъде към средата на 2022-ра с едно, смея да твърдя, добро предложение на френското председателство и добра основа за намирането на решение на натрупаните проблеми между София и Скопие."

Работещо ли е за Скопие това предложение, от своя страна България успя ли да обясни на Европа къде се корени проблемът със Северна Македония и че позицията ѝ не е инатлък?

"Хубаво е, че употребявате думата "инатлък", лошото е че нашите западни партньори май само това видяха и разбраха. Не разбраха защо България толкова много пречеше на Северна Македония да започне преговорите. Аз съм един от малкото у нас, смея да твърдя, които смятаха, че в хода на преговорния процес можеше да се постигне всичко това, което България настояваше да се случи през последните две години и половина, без да се нанасят щети на българската външна политика. Но явно е, че стратегията е въпрос на вкус, както казват французите. Ние обаче казваме, че това е въпрос на поведение. България трябваше стратегически да прояви малко по-голямо търпение, все пак Северна Македония излиза от една държава, която винаги е била много антибългарски настроена, югославската индоктринация в РСМ е факт и това никой не го отрича, но имаш шанс при управлението на Зоран Заев, на Социалдемократическия съюз в РСМ нещата като че ли да се променят. България няма как да обясни на своите партньори декларацията си за българския език и за македонския език. Ние трябва да сме реалисти и да признаем реалността – има македонска нация, македонски език, харесва се или не на някого, това е факт и България и българската външна политика, трябва да работим еднакво добре с всички в Северна Македония, да не дели хората на етнически принцип – кой българин или не, кой влах или от друга националност. Северна Македония все пак винаги е била мултинационална държава и това трябва да бъде разбрано в София, когато се взимат решения, а не да подпомага навлизането в югозападната ни съседка на Сърбия и нейната политика. Защото България със своето противене, дори твърдоглавост, отвори пътя за влизането на Северна Македония в регионалния формат Open Balkan (Албания, Сърбия и Северна Македония) и да създаде възможност в РСМ да се говори с добро за Сърбия и с лошо за България, за съжаление.“


Има ли реализъм в българското настояване за промени в конституцията на РСМ и вписването на българите там като държавотворен народ?

"Аз не виждам кой знае какъв смисъл от този акт и желанието на България това на всяка цена да се направи. Защото ако навремето учехме, че става въпрос за един народ – две държави, сега ние и нашите деца ще трябва евентуално да учим, че става въпрос за два народа и две държави. От това по-голямо национално предателство здраве му кажете, с оглед на това, че се затвърждават постулатите на македонизма, че македонците са отделен етнос и отделна нация. Ето, с това конкретно свое желание, България прави всичко възможно да циментира македонизма като такъв и да го направи основен фактор в отношенията между София и Скопие. В Скопие сигурно са доволни в този момент, че ние им помагаме, като казваме, че имат всичко онова, което искат.

Затова казвам, че това е сериозна стратегическа грешка и трябваше да се търси друг подход по въпроса и да не се настоява на всяка цена. Защото в РСМ в момента управляващите са в много сложна ситуация – те нямат необходимия брой гласове от 81 човека, които да гласуват поправките в македонската конституция и това прави въпросът засега по-сложен. Те вероятно няма да бързат, може би ще изчакат още 1 година да завърши скрининг процесът там и евентуално дотогава да имат тези 81 гласа, за да могат да променят основния закон на страната си. То това дава вятър в аргументите на проруската и просръбската опозиция в РСМ, която казва – щом като България иска да впишем българите в конституцията, тогава ние ще търсим реципрочна основа за македонците в България. И сега може да и се наложи страната ни да преговаря по темата македонци в България – нещо, срещу което винаги се е възпротивявала.“


Ако разглеждаме настояването на България за включването на българите в РСМ в конституцията като факт защита на интересите, нека да погледнем към българите в останалите страни на Балканите- успя ли България през тази година да защити техните интереси – визирам българите в Западните покрайнини?

"Там България е много по-плаха, много по-внимателна, за сметка на това пък е по-категорична по отношение на Северна Македония. Не виждам какъв е проблемът на България да мери със същия аршин, както казват хората, и в отношенията със съседна Сърбия. България можеше да бъде по-активна, да настоява за издаването на учебниците на български език. И тук не става въпрос за тези 30 хиляди евро, колкото струват учебниците на български език в западната ни съседка, а за едно ключово нещо – това е задължение на сръбската държава, тя е поела ангажимент и по международните договорености тя може и трябва да го направи за едно сравнително малко малцинство, каквото е българското в Сърбия. А не да иска непрекъснато подкрепа от България, както аз съм чувал често в официални и неофициални разговори между правителствени ръководители и на министерско равнище. Ние можем да помогнем – България е богата държава, независимо какво е нивото на корупцията в нея, България получава огромни средства от ЕС за своите почти 12-13 години членство и предполагам може да извади 30 000 евро, надявам се искрено, че не е проблемът в стойността на тези пари. Проблемът е в друго, че България трябва ясно и категорично да каже на нашите приятели в  Белград – "свършете си докрай работата. Ние очакваме от вас да спазвате вашите задължения, а не да измисляте и налагате постановки, че има шопска нация вместо българи в Западните покрайнини. Не, няма такива, ако вие искате – правете го, но тогава ние можем да приложим различни инструменти, подобни на тази към Северна Македония, и към вас". Това трябва да бъде посланието и то трябва да бъде много категорично, защото моята работа в Сърбия е показала, че там се разбира категоричността на всяко едно движение."

Войната в Украйна катализира много сериозно процесите на Балканите, свидетели бяхме на засилващо се напрежение между Косово и Сърбия. "За пореден път през 2022 година станахме на три пъти свидетели на ситуация, в която заради табелите на регистрационните номера имаше издигане на барикади" – припомни в анализа си за Радио България Николай Кръстев:


"Поразяващо е, че България няма свой специален пратеник за Западните Балкани – можеше страната ни, заедно с Великобритания, с Германия и Франция да участва в този процес на намаляване на напрежението между Косово и Сърбия, на засилването на стабилността. Днес България, за съжаление, е в почетната ложа, където наблюдава какво се случва в нашия регион, вместо да участва във взимането на решения. Но в края на 2022 година можем да кажем, че България дори не се пребори, ако няма свой специален пратеник за Западните Балкани, то поне да има помощник към екипа на върховния представител за външна политика, отбрана и сигурност на ЕС, който, макар и да носи неговите папки, да бъде в час с тези сложни взаимоотношения между Косово и Сърбия. Това ни засяга, особено ако се стигне до размяна на територии – Северно Косово спрямо Южна Сърбия, Прешевската долина. Защото този район в Прешево е отделен от Босилеград на има-няма 80 км. Какво прави България ако се стигне до териториална размяна на територии близки до райони с етническо българско население?"

По думите на Николай Кръстев, България пропиля наследството от своето успешно председателство на Съвета на ЕС в началото на 2018 година, когато беше поела ролята на двигател на евроинтеграционните процеси в Западните Балкани.

"България наистина върна Западните Балкани в дневния ред на ЕС – нещо, което не се беше случвало след Гръцкото председателство през 2004 г. Солунският дневен ред беше продължен в София, тук станахме свидетели на срещата между тогавашния косовски президент Хашим Тачи и сръбския Александър Вучич. В София те си стиснаха ръцете след дълъг процес на нестабилност между двете балкански държави. В София беше поставено началото на търсенето на компромис между Гърция и Северна Македония, тогава все още Република Македония. Имаше още неща, които бяха постигнати по време на българското председателство, но уви, малко след това като че ли България се измори да бъде лидер в регионалните процеси и някак си изостави този въпрос, поставяйки в центъра Северна Македония и проблемите на българите там."

Опит за връщане на лидерската позиция ли са преговорите, които българска парламентарна делегация проведе в Турция, страната ни да бъде посредник в разговорите между ЕС и Турция по въпроса за мигрантите?

"Смятам, че европейската дипломация може и сама да разговаря с турските си партньори. Да, България е на стратегическо място в Югоизточна Европа – границата с Турция, границата между Близкия Изток и Югоизточна Европа. България може и трябва да бъде фасилитатор, т.е. да дава добро партньорство, добра възможност да се водят разговори, защото по-добре е това да се случва на Балканите, отколкото в Брюксел – поне един от партньорите ще се чувства на свое място. Добре е, че България е активна в този момент. Разбрахме от срещата на председателя на парламента Вежди Рашидов с турските му партньори, че българският президент ще бъде в Брюксел на 8 и 9 януари, където ще запознае европейските партньори с тази инициатива. Добре беше това да е предварително договорено."

Доколко вътрешнополитическата нестабилност влияе на имиджа на България на Балканите?

"Влияе, за съжаление, всички наши съседи наблюдават това, което се случва в България от две години. Политиците трябва да имат една чувствителност по тази тема и трябваше да се намери някакъв ресурс на доверие помежду им, макар и за по-кратък период – дали до местните избори през 2023 година или пък до европейските през 2024.

Искрено се надявам 2023-та да е добра година за всички и на Балканите, и в България, но за региона съм малко по-песимист. Ситуацията в Косово ще търси своя реванш, политиците в Сърбия ще искат да стигнат докрай – това няма да се хареса на никого. В Черна гора има политическа нестабилност в този момент, кръг от проруски партии се готви да вземе властта, ако няма предсрочни парламентарни избори. Много непредвидима е политическата обстановка на Балканите и затова България, която е важен партньор в ЕС, трябваше да бъде поне един остров на стабилност в този момент и заедно с Румъния и Гърция да бъде фактор, носещ предвидимост в Западните Балкани."

Снимки: ЕПА/БГНЕС, Facebook / Nikolay Krastev

По публикацията работи: Иван Петров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Ремонт на служебния кабинет предлага премиерът Димитър Главчев

Броени дни след полагането на клетва на министрите от служебния кабинет, премиерът Димитър Главчев предложи персонални промени в състава на Министерския съвет. Първата се отнася до Министерството на външните работи. Мотивирано с нуждата от..

публикувано на 16.04.24 в 16:45

Антъни Блинкен: Съюзниците в Черно море могат да разчитат на САЩ

Инвестицията в сигурността на Черно море ще гарантира мира и свободата в регионален план и Европа. България подкрепя мирната формула на украинския президент Володимир Зеленески и ще участва в мирната конференция на високо равнище за Украйна в през..

публикувано на 15.04.24 в 11:52

България и Украйна домакинстват конференция, посветена на сигурността в Черно море

България и Украйна ще бъдат съвместен домакин на Втората конференция, посветена на сигурността в Черно море, в рамките на Международната Кримска платформа. Форумът е организиран от българските и от украинските министерства на външните работи и на..

публикувано на 15.04.24 в 06:00