В първите есенни дни жителите и гостите на Пловдив са поканени да си припомнят специални, любими и интересни пространства в центъра на града. Това своеобразно преоткривателство и разпознаване на опитомени от личната емоция и спомените места ще бъде усетено с творческото съдействие на студентите от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) и техните преподаватели.
От 2 до 11 октомври "Пловдив 2019 – Европейска столица на културата" и пловдивската академия по изкуствата ще осъществят проекта "Перма-култура – пространства и изкуство!" Но какво се крие зад това загадъчно понятие?
"Това е наука за дизайна на човешките местообитания, така че да наподобяват максимално естествената среда – отговаря Гина Кафеджиян, ръководител на проектната и международната дейност в АМТИИ-Пловдив. – В нашето интерпретиране на перма-културата през изкуство, култура и пространства тя рефлектира върху поканата заедно да си припомним крехката екосистема, която обитаваме, и едновременно с това колко регенериращи са природата и изкуството".
Съжителство, отношение, грижа са все социални страни на средата. Според Гина Кафеджиян живеем в период, в който силата на човешкото влияние върху природата надхвърля възможността й за естествено възстановяване, а това означава, че ако не се отнасяме с уважение към това общежитие, сме обречени. "Ако не това поколение, то следващото със сигурност", убедена е тя.
Неслучайно разкриването на успешното взаимодействие с природата и нейната сила да преобразява биват превеждани на езика на изкуството.
"В изкуството античната идея за катарзис минава през преживяването на драматичен момент – казва Гина Кафеджиян. – По този начин успяваме да преоткрием смисъла и да обикнем отговорността, която имаме като жители на света. Основната ни мисия сега е чрез срещата с изкуството – например когато чуем народна песен, извличаща корена си от връзката с природата, нейната щедрост и как ние сме част от нея, да осъзнаем колко сме се откъснали от заобикалящата ни среда. А също – зависимостта ни от хранителната верига в големите градове и готовността ни да купуваме от супермаркетите изминала хиляди километри храна вместо да обърнем внимание на производителите край градовете, на нуждата от намаляване на емисиите от транспорта, станали неизбежна част от икономиката."
Намесата в градската среда с помощта на музиката и модата на стълбищното пространство към Градската художествена галерия в Пловдив обръща внимание на модната индустрия и може да ни помогне да се отърсим от навика на пълним гардеробите си с чисто нови дрехи, продължава разказа си Гина Кафеджиян, припомняйки значението на кръговата икономика като част от едно стабилно и отговорно общество.
"В този дух е и финалното ни послание с изпълнението на Академичния народен хор – знаем, че българска народна песен е изпратена в Космоса, за да докосне емоционалната жилка в разум, който не познаваме. Бихме искали да заявим, че се нуждаем от връзка с природата и със себе си."
В партньорство с няколко културни институции организаторите се спират на локации, които за жителите на Пловдив са обичани, а за туристите – задължителни за посещение. "Но сякаш навика ни да ги виждаме през калейдоскопа на изкуството е по-рядък", изтъква Гина Кафеджиян.
"Затова и насочваме вниманието към парковете, подходите към емблематичните сгради, уличната пешеходна среда, която не е просто придвижването ни от едно до друго място, но и част от нашите обитания – добавя Гина Кафеджиян. – Каним публиката да застане с поглед към двора на къщата-музей "Христо Г. Данов", за да видим какви прекрасни дадености има Пловдив като град за живеене и сцена за публични изяви, но и за да се запитаме дали достатъчно се грижим за тези пространства.
Аналогично е обживяването на новата стълбищна каскада пред Градската художествена галерия. Ремонтираното неотдавна пространство е прекрасно начало на разходката в Старинен Пловдив и повод да обърнем внимание колко е озеленено и как ние като временни посетители на тези обекти ги оставяме. Имаме също две постановки в Държавния куклен театър с изключително влияние върху публиката – детския мюзикъл "По ръба на небето" и спектакъла за възрастни "Дама Пика". Ще открием и изложба с плакати на студентите във факултет "Изобразителни изкуства" в наскоро реновираната градска градина до ул. "Христо Г. Данов". Знаем, че плакатът е форма, която в много синтезиран вариант представя някаква идея – в случая тя е комбинация между посланията на спектаклите и на отворената покана на "Пловдив 2019 – европейска столица на културата" за зелена култура и зелен град. Пространството, с което закриваме събитията, отново е емблематично и това е "Хисар капия" в Стария град."
Именно на площада над архитектурно-историческия ансамбъл "Хисар капия" Академичният народен хор ще изпълни своите песни, защото пловдивчни вярват, че за техния град времето е започнало оттам и няма по-подходящо място, от което да изпратят едно по-хуманно и светло послание:
"Бъдещето – говорим винаги за него като предстоящо, но то съществува сега, в нашия момент, като корените му. Така че нашето послание е: бъдете навън, обгрижвайте природата, обгрижвайте се един друг и нека заедно бъдем в тази екосистема."
Снимки: Живка Танчева, baa.kab.bg, plovdiv2019.eu, podtepeto.com, bulgariatravel.org
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..