Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изкуството преобразява любими места в центъра на Пловдив

Зад проекта "Перма-култура – пространства и изкуство!" стои грижата за природата и човека

2
Снимка: Живка Танчева

В първите есенни дни жителите и гостите на Пловдив са поканени да си припомнят специални, любими и интересни пространства в центъра на града. Това своеобразно преоткривателство и разпознаване на опитомени от личната емоция и спомените места ще бъде усетено с творческото съдействие на студентите от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) и техните преподаватели.

От 2 до 11 октомври "Пловдив 2019 – Европейска столица на културата" и пловдивската академия по изкуствата ще осъществят проекта "Перма-култура – пространства и изкуство!" Но какво се крие зад това загадъчно понятие?

"Това е наука за дизайна на човешките местообитания, така че да наподобяват максимално естествената среда – отговаря Гина Кафеджиян, ръководител на проектната и международната дейност в АМТИИ-Пловдив. – В нашето интерпретиране на перма-културата през изкуство, култура и пространства тя рефлектира върху поканата заедно да си припомним крехката екосистема, която обитаваме, и едновременно с това колко регенериращи са природата и изкуството".

Гина Кафеджиян

Съжителство, отношение, грижа са все социални страни на средата. Според Гина Кафеджиян живеем в период, в който силата на човешкото влияние върху природата надхвърля възможността й за естествено възстановяване, а това означава, че ако не се отнасяме с уважение към това общежитие, сме обречени. "Ако не това поколение, то следващото със сигурност", убедена е тя.

Неслучайно разкриването на успешното взаимодействие с природата и нейната сила да преобразява биват превеждани на езика на изкуството.


"В изкуството античната идея за катарзис минава през преживяването на драматичен момент – казва Гина Кафеджиян. – По този начин успяваме да преоткрием смисъла и да обикнем отговорността, която имаме като жители на света. Основната ни мисия сега е чрез срещата с изкуството – например когато чуем народна песен, извличаща корена си от връзката с природата, нейната щедрост и как ние сме част от нея, да осъзнаем колко сме се откъснали от заобикалящата ни среда. А също – зависимостта ни от хранителната верига в големите градове и готовността ни да купуваме от супермаркетите изминала хиляди километри храна вместо да обърнем внимание на производителите край градовете, на нуждата от намаляване на емисиите от транспорта, станали неизбежна част от икономиката."

Градска художествена галерия

Намесата в градската среда с помощта на музиката и модата на стълбищното пространство към Градската художествена галерия в Пловдив обръща внимание на модната индустрия и може да ни помогне да се отърсим от навика на пълним гардеробите си с чисто нови дрехи, продължава разказа си Гина Кафеджиян, припомняйки значението на кръговата икономика като част от едно стабилно и отговорно общество.

"В този дух е и финалното ни послание с изпълнението на Академичния народен хор – знаем, че българска народна песен е изпратена в Космоса, за да докосне емоционалната жилка в разум, който не познаваме. Бихме искали да заявим, че се нуждаем от връзка с природата и със себе си."


В партньорство с няколко културни институции организаторите се спират на локации, които за жителите на Пловдив са обичани, а за туристите – задължителни за посещение. "Но сякаш навика ни да ги виждаме през калейдоскопа на изкуството е по-рядък", изтъква Гина Кафеджиян.

"Затова и насочваме вниманието към парковете, подходите към емблематичните сгради, уличната пешеходна среда, която не е просто придвижването ни от едно до друго място, но и част от нашите обитания – добавя Гина Кафеджиян. – Каним публиката да застане с поглед към двора на къщата-музей "Христо Г. Данов", за да видим какви прекрасни дадености има Пловдив като град за живеене и сцена за публични изяви, но и за да се запитаме дали достатъчно се грижим за тези пространства. 

Градската градина на Пловдив

Аналогично е обживяването на новата стълбищна каскада пред Градската художествена галерия. Ремонтираното неотдавна пространство е прекрасно начало на разходката в Старинен Пловдив и повод да обърнем внимание колко е озеленено и как ние като временни посетители на тези обекти ги оставяме. Имаме също две постановки в Държавния куклен театър с изключително влияние върху публиката – детския мюзикъл "По ръба на небето" и спектакъла за възрастни "Дама Пика". Ще открием и изложба с плакати на студентите във факултет "Изобразителни изкуства" в наскоро реновираната градска градина до ул. "Христо Г. Данов". Знаем, че плакатът е форма, която в много синтезиран вариант представя някаква идея – в случая тя е комбинация между посланията на спектаклите и на отворената покана на "Пловдив 2019 – европейска столица на културата" за зелена култура и зелен град. Пространството, с което закриваме събитията, отново е емблематично и това е "Хисар капия" в Стария град."

„Хисар капия“

Именно на площада над архитектурно-историческия ансамбъл "Хисар капия" Академичният народен хор ще изпълни своите песни, защото пловдивчни вярват, че за техния град времето е започнало оттам и няма по-подходящо място, от което да изпратят едно по-хуманно и светло послание:

"Бъдещето – говорим винаги за него като предстоящо, но то съществува сега, в нашия момент, като корените му. Така че нашето послание е: бъдете навън, обгрижвайте природата, обгрижвайте се един друг и нека заедно бъдем в тази екосистема."

Снимки: Живка Танчева, baa.kab.bg, plovdiv2019.eu, podtepeto.com, bulgariatravel.org


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Мария Бакалова връчва Голямата награда на фестивала на Илия Алеков, представител на филма за България.

Филмовата драма "Лимонов" спечели голямата награда на “Синелибри“ в София

Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..

публикувано на 27.10.24 в 18:48

Честваме 165 години от рождението на езиковеда Александър Балан

На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..

публикувано на 27.10.24 в 15:28
Кадър от документалния филм „Да летиш с плавници“

“Док-Арт-Фест” представя български документални филми в Берлин

Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..

публикувано на 27.10.24 в 11:33