В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност. Цепелинът успешно прелита над Егейско и Средиземно море, после и над пустинята в Африка, като развива скорост до 103 км. в час. Но когато наближава град Хартум в Судан, е повикан обратно в базата от германското командване, заради разпространена от противниковите сили дезинформация. По време на полета 23-членният екипаж не използва карти, придвижва се по усет и през повечето време няма контакт с Берлин. Въпреки тактическия провал, тайната мисия се превръща в легенда. И остава в историята с рекордния си по продължителност полет от близо 96 часа и изминати над 6 800 км.
Тези и още любопитни факти, свързани с епичния полет на L59 и с историята на дирижаблите, научаваме от мултимедийната фотографска изложба THE WORLD OF AIRSHIPS: WHEN YAMBOL WAS PART OF IT ("Когато Ямбол беше част от света на дирижаблите"), подредена в Регионалния исторически музей на града. Тя е базирана на книгата Airships - Designed for Greatness на проф. Масимилиано Пинучи. Самият той е дизайнер и любител-пилот, както и куратор на експозицията. Посетителите могат да видят също и макет в мащаб 1:100 на легендарния цепелин L 59.
Пред Радио България проф. Пинучи призна, че още като дете чел за L59 в книга от 30-те години на баба си и оттогава е завладян от магията на дирижаблите. В резултат на дългогодишните му проучвания се ражда книга и изложба за небесните гиганти на 20-ти век. За първи път експозицията е показана през 2018 в Триест. "Миналата година посетих Ямбол и се влюбих в града. Тогава за пръв път стъпих на пода на някогашния дирижабълeн хангар, построен в околностите на града" – казва проф. Пинучи и допълва:
"Така се роди идеята да продължим с проект, който да използва съдържанието на изложбата от 2018 г., но актуализирано с нови рисунки и таблици в специална секция, посветена на дирижаблите на Ямбол. А те са били три по време на Първата световна война. Ние обаче наблягаме на последния – цепелин L59, който осъществява този легендарен полет. Това е рекорден полет, който продължава над 95 часа без спиране и без зареждане и остава в продължение на четиридесет години най-дългият полет на човечеството!"
Според проф. Пинучи за авиацията тези 40 години са като 400 години в обикновения живот. Защото за 4 десетилетия хората преминават от малки самолети от дърво и плат към самолети, които превишават от един до два пъти скоростта на звука. "Мисията на L59 е от онези романтични приключения, които по някакъв начин ни разведряват когато говорим за мрачните години на войната", казва професорът и добавя:
"Защото това не било военна, а спасителна мисия. Не е било мисия за бомбардировки, а за превоз на товар. Представете си, това е като днес да изпратим доставки за космическа мисия от Ямбол, като за целта построим в Ямбол военновъздушна база и гигантска ракета, а след това я изстреляме в Космоса."
След завръщането си от Африка, цепелинът осъществява поредица от разузнавателни мисии до други точки на планетата. Но на 7 април 1918 г., след като излита от Ямбол, L59 е унищожен при неизяснени обстоятелства при Малта. Въпреки това, неговото безпрецедентно постижение води до революционна промяна в инженерната мисъл в началото на 20-ти век.
"Двупосочният полет на L59 до границите на Кения, чак до Судан и обратно може да се сравни с разстоянието между Ямбол и Маями. Това са около 6 800 км. по въздух, едно впечатляващо разстояние! Неслучайно този рекорден полет бил проучван много внимателно от мениджъри и предприемачи в сектора, които се интересували от възможността дирижаблите да бъдат използвани за далечни пътнически презокеански полети" – казва в заключение проф. Масимилиано Пинучи.
Експозицията може да бъде разгледана в ямболския Регионален исторически музей до 28 февруари догодина, а от месец март ще гостува на Националния исторически музей в София.
Вижте още:
Снимки : РИМ-Ямбол, Масимилиано Пинучи
Нов исторически комплекс в Троян разказва за героизма на местните българи, взели участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата и Втората световна война. В комплекса, посредством възстановки, съхранени артефакти,..
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..
Патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" отбелязва своя храмов празник днес. Светата обител, символ на българската столица, е храм-паметник,..