На 5 юли възпоменаваме двама велики подвижници - преподобни Атанасий Атонски и преподобни Сергий Радонежки, чудотворец.

Атанасий е роден в Трапезунд, в благочестиво християнско семейство, и е кръстен Авраам. Останал рано сирак, бил отгледан от благочестива монахиня, подражавайки ѝ в монашеския живот, поста и молитвата. Светецът получил добро образование във Византия и усвоил до съвършенство различни науки. След срещата си със свети Михаил Малейн, се оттеглил в Киминския манастир в Мала Азия, където бил постриган в монашество с името Атанасий. В манастира свети Атанасий усърдно изпълнявал монашески послушания, а в свободното си време се занимавал с преписване на Светите книги.

Желаейки усамотение и по-строг аскетичен живот, през 960 г. свети Атанасий, с благословията на игумена, се установил на Света гора. По-късно основал общежитиен манастир, т. нар. Велика Лавра на Света Гара, полуостров Атон. За светия си живот Атанасий бил удостоен от Господа с дара на ясновидството и чудесата: със знамението на кръста изцелявал болни и изгонвал нечисти духове. Самата Пресвета Богородица се явявала на монаха няколко пъти, обещавайки му на Великата Лавра своята неизменна помощ и закрила.

Пророкувал смъртта си, монахът помолил братята да не се изкушават от това, което ще се случи. След като дал на монасите последните си наставления и се помолил, той се качи на върха на храма с шестима от тях, за да огледат строежа. Внезапно покривът на храма се срутил и те били погребани под камъни и там предали душите си в божиите ръце. Смъртта на свети Атанасий Атонски е настъпила през 1000-1001 г.

В днешния ден възпоменаваме и откриването на нетленните мощи на великия руски подвижник и основател на Сергиевата лавра - свети Сергий Радонежки.

Това събитие станало на 5 юли 1422 г. при игумен Никон. 

През 1408 г., когато Москва и околностите ѝ са нападнати от татарските орди на Едигей, основаният от свети Сергий манастир, посветен на Светата Троица, е опустошен и опожарен.

Преди началото на строежа на нова каменна църква в името на Животворящата Троица, преподобният се явил на един благочестив мирянин и му заповядал да съобщи на игумена и братята: „Защо ме оставяте толкова дълго в гробница, покрита с пръст, във вода, която потиска тялото ми?“ И наистина, по време на строежа на катедралата, когато копаели рововете за основите, били открити и изнесени нетленните мощи на светеца и всички видели, че не само тялото, но и дрехите по него са невредими, въпреки че около ковчега наистина е имало вода.

Когато каменната катедрала „Света Троица“ е осветена през 1426 г., мощите на светеца са пренесени в нея, където стоят и до днес, южно от олтара.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на „Църковен вестник“.