Наричат ги NEET (Not in Education, Employment or Training) – млади хора между 16 и 29 години, които нито учат, нито работят, нито се обучават. Тази група расте в цяла Европа и е отразена и в доклади на Евростат. У нас обаче картината е още по-сложна заради демографския спад и устойчивия сив сектор. Проучванията показват, че делът на безработните български младежи е значителен. Част от тях доброволно избягват пазара на труда и образованието, оставайки при родителите си и разчитайки на тяхната финансова подкрепа. Други пък не са доволни от това, което им предлага трудовият пазар. "Като цяло има спад на заетите хора генерално в страната, не само сред младите, заради отрицателен демографски прираст, имиграция и други фактори", казва Пламен Робов от Българската конфедерация по заетостта, и добавя:

Тази промяна в нагласите не е просто каприз, а отразява фундаментална смяна в ценностите и жизнения кръгозор на новото поколение. Младите търсят не просто работа, а начин на живот, който да им позволява автономия и баланс. Това обаче е сериозно предизвикателство за българския стопански модел, все още силно зависим от традиционните форми на заетост в сектори като производство, услуги и други, изискващи физическо присъствие. Статистиката в това отношение е красноречива:

"Да кажем, че между 120 и 150 хиляди варира числото на хора до 29 години, които ги няма никъде официално, т.е. те нито учат, нито работят – пояснява Пламен Робов. – Естествено, друга голяма причина, която оказва влияние, това е сивият пазар. Немалка част от тези млади хора работят по някакъв начин, но това не е отразено официално, т.е. те са в сивия сектор. В по-широк мащаб, статистиката показва, че като цяло около един милион неучещи и неработещи българи, които имат право да работят, не допринасят за икономиката."

Днес все по-малко млади българи избират занаятчийски професии или работа, която изисква постоянно физическо присъствие – във фабриката, офиса или на обекта. Причината е проста: часовете от 9 до 6 не дават никаква гъвкавост. А какво е атрактивно? Всичко, което позволява свобода и работа от разстояние – IT секторът, аутсорсингът, дигиталният маркетинг, онлайн съдържанието и пр. Според Робов компаниите трябва да се адаптират и да предлагат повече гъвкавост, а пък новото поколение – "да се приземи" в очакванията си:

"Аз смятам, че от двете страни има много какво да се направи в посока да заработи процесът по-добре. От гледна точка на работодателите – вътрешно да направят своята структура ефективна, така че да могат да предложат достатъчно атрактивни заплати, а работният процес – достатъчно гъвкав, така че да привлекат младите. От друга страна, младите хора днес често имат доста нереалистични очаквания. Онлайн съдържанието ги залива с блестящи и високопарни образи на кариери, които изглеждат супер лесни и добре платени. В реалността обаче, ако си на 20 – 23 години, дипломата и английският не са гаранция за голяма заплата. За да се стигне до нея, трябва време, усилия и практика, а не само университетски знания. Затова е важно тези хора да се приземят малко – да са по-търпеливи, да инвестират в себе си и да гледат дългосрочно на кариерата и отношенията си с работодателите" - казва в заключение Пламен Робов в интервю за Радио България.

Вижте още : 

• От министър до бездомник – какво е трудът за българина
  
  
• Изкуственият интелект създава нова реалност за работодатели и работници
  
  
• В България преобладават висшистите, работещи на постоянен договор