Разказът за село Гостиля е едновременно пътуване във времето и среща с една малка католическа общност, успяла въпреки превратностите на историята, да запази своята идентичност и вяра. Селото се намира в Северозападна България и е един от последните острови на банатските българи. Това са потомци на католици, които през XVIIи XVIIIвек, напускат родината, подгонени от османския завоевател, за да се заселят в Австро-Унгария. В края на 19-ти век те се завръщат обратно и основават тук свой дом.

Днес Гостиля изглежда като място, в което времето е забавило ход. Улиците са тихи, къщите – подредени и скромни, а над всичко се издига старата католическа църква "Непорочно Сърце Мариино" – духовното средище на селото. Някога Гостиля е било дом на десетки семейства, имало е шумен живот, весели празници... Днес селото неумолимо се обезлюдява, но малкото му жители още пазят традицията жива, научаваме от кметицата Милена Банчева – самата тя потомка на банатски българи и председател на местното читалище:

• Малко познатите банатски българи в България
  
  
• Филмът „Спомени от Бърдарски геран“ или разказ за различния изход на историята ни

В енорийския дом към църквата местните са подредили малка банатска соба – нещо като миниатюрен етнографски музей. Там могат да се видят предмети от всекидневния бит, ръчнотъкани покривки и дантели, а също и типичният банатски креват и красив дървен скрин, в който някога семействата са пазели най-ценните си вещи. И не само:

"Имаме специфична носия, която е много различна от българската. Облича се сукно – една плисирана пола от коприна и отгоре имаме "дрешче" или т.н. дреха. Може да се види и традиционната  наша лупка – чугунен тиган. Едно време в това се готвило. Моята баба ми е правила хубави палачинки в лупки" - разказва Банчева.

Но една от най-забележителните характеристики на банатските българи са техните неустоимо вкусни гозби, които са различни от традиционната нашенска кухня:

"От нашите традиции сме запазили нашата кухня – казва Милена Банчева. – Като председател на читалището, се стремя да я предам на младите хора, така както моята баба ме е учила, защото виждам че изчезва. Имаме мекици или трескичета. На палачинките по банашки им казваме "бъркан питчета". Имаме си едни специфични яденета. На коленето на прасето му казваме "обивание". От шареното месо от врата правим паприкаш – слага се много лук, долива се вода и се добавят картофи, за да поемат блажното от манджата, но и слагаме бъбреците вътре. Става много вкусно. Другото, което правим, когато колим прасето, са кълбаси – това са наши традиционни наденици."

Напоследък Гостиля, заедно с други банатски села, започна да се налага като кулинарна дестинация. Селото вече посреща гурме туристи, които идват специално, за да опитат местните вкусотии и да усвоят някои банашки рецепти. Техни домакини са жените от читалище "Г.С. Раковски":

"Посрещаме ги с пита и шарена сол и задължително има супа – това е наша запазена марка. Банатските българи много обичат супа и тя винаги присъства в менюто – казва Милена Банчева. – Ако е зима и сме правили колбаси, ги посрещаме с майушка – при клането на прасето пълним дебелите черва с кокали, варим ги с месото и подправки, като добавяме и чесън. Когато дойдат туристи, могат да видят още църквата, която е католическа."

• Дрипави першоре, галушки, трески и други кулинарни изкушения в банатското село Асеново

В момента тече ремонт на покрива на църквата "Непорочно Сърце Мариино" (изградена през 1904 г.). От тази пролет храмът отново има свещеник, който всяка неделя отслужва литургия. Вратите му обаче са отворени през цялото време за посетители и туристи. Всяка година в края на месец юни селото отбелязва своя празник – ден, в който местни и дошли отдалеч се събират, за да поддържат живи традициите на малката католическа общност.

Снимки: НЧ "Георги Сава Раковски - 1927"