Това лято археолозите отново вдъхнаха живот на легендите, вплетени в скалите на Калиакра. Сред руините на някогашната величествена крепост над Черно море, бяха разкрити над 400 находки, които хвърлят нова светлина върху богатата ѝ история.

Това място е било обитавано още от римската епоха, а през XIV век се превръща в бляскавата столица на Добруджанското деспотство. Тук се издигала и резиденцията на деспот Добротица – владетелят, дал името на целия регион. На източния бряг на нос Калиакра от години се проучва голям некропол, в който вече са разкрити над 200 гроба. Сред находките личат впечатляващи свидетелства за живота и обредите от миналото – от погребение с поставени златни монети върху очите на покойника до гробове на знатни мъже и жени, богати на текстилни останки и запазени цели фрагменти от ковчези, научаваме от д-р Филип Петрунов от Националния археологически институт с музей при БАН и съръководител на експедицията, заедно с доц. д-р Бони Петрунова – директор на Националния исторически музей (НИМ).

"Там (преди време) бе открит и гробът на аристократа Георги, в който е запазен неговият пръстен печат. Този прекрасен паметник с орел и надпис в кръг "Георги, владетел на Калиакра" е в момента експониран в НИМ. От този гроб на Георги бяха съхранени много добре части от облеклото, като експерти успяха да разграничат 11 различни вида копринени и ленени текстили – всичките богато орнаментирани и съхранени, благодарение на златните и сребърни нишки, с които са обшити. Включително и едно изображение на дракон от неговата дреха. В този некропол бе открита и "Татарската плячка". Това е едно съкровище от над 950 предмета, които също се намира в залите на НИМ."

Откритията от това лято категорично потвърждават, че по суровите брегове на нос Калиакра животът е процъфтявал преди близо две хиляди години.

"Най-новите находки съставляват една колекция от над 400 предмета, които обхващат много широк хронологически диапазон от края на II век до края на XIV век – казва д-р Филип Петрунов. – Сред тях имаме прекрасни нумизматични паметници, т.е. монети със същата датировка от римската епоха до средновековието – златни и сребърни монети. 

Впечатляващи са предметите от Първото българско царство – коланни апликации, коланни накрайници, характерни за столичния период на Плиска, които се откриха на Калиакра. А също и пръстени с орел и с пентаграм, характерни за периода IX – XI век. Но акцентът тази година е откритието на статуетка от римския период, която представя един широко разпространен култ в цялата римска империя в предхристиянския период – това е изящната фигура с изображение на Фортуна. Покровителката на мореплавателите и благополучието е изобразена с рог на изобилието в лявата ръка и корабно весло в дясната. Фината изработка впечатлява със своята красота."

Наскоро, сред следите от някогашния средновековен град, археолозите попадат на две т.нар. оловни ампули-евлогии, които подчертават значението на Калиакра и като религиозен център.

"Самите ампули са едни изключителни религиозни реликви. Може би са открити не повече от 30 подобни паметници досега в България. Това са оловни, крехки съдчета, в които се е съхранявало свето миро – високо ценена християнска реликва през Средновековието. Присъствието им на Калиакра е доказателство за ролята на крепостта като богат културен и религиозен център. Фактът, че двете са открити в едно помещение, подсказва, че именно там вероятно са били пазени свети мощи в близост до църква на носа" – казва д-р Петрунов.

Елегантен комплект от женски накити за глава – сребърна диадема с позлата, съставена от десетки фино изработени апликации и два наушника е сред най-ценните находки това лято. Пришивани към кърпата на покойната, украшенията и днес носят усещането за красота и престиж, съхранени през вековете.

"Един път това говори за социалния статус на конкретната дама, тъй като такъв тип накити не се откриват във всеки гроб. А втори път – за културата на столичния период на Калиакра, която е на изключително високо ниво. Тя по нищо не остъпвала на богатствата, откривани в средновековния Търновград, тъй като по това време Калиакра, макар и самостоятелен деспотат, е с културна пренадлежност към Търновското царство. Ние имаме един обект, който е на изключително високо ниво, тъй като представлява морската столица на България по това време." – казва в заключение д-р Филип Петрунов.

Вижте още:

• Калиакра – енергия за сметка на природата и данъкоплатците

• Нови археологически находки осветляват живота около черноморския нос Калиакра

Снимки: Национален археологически институт с музей при БАН, Facebook/Филип Петрунов