Навършиха се 130 години от рождението на прочутия български лечител Петър Димков. Съдбата го е надарила богато – с дарбата да помага. Той израства в семейството на свещеник и известна знахарка. През 1899-та заедно с по-големия си брат Димитър заминава в Русия, където е стипендиант във Висшето военно училище в Петербург. Но също посещава и лекции в Медицинския университет, завършва и курс по хомеопатия, ходи на лекции и по тибетска медицина. Увлечен е още в ранното си детство от лековитата сила на билките. Там чете и книгите на д-р Пекчели за ирисовата диагностика, която впоследствие ще стане предпочитан от него начин за диагностициране.
След завръщането си в България Петър Димков участва в три войни, които страната ни води за своето национално обединение – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Раняван е осем пъти. Но сам признава, че никога не е стрелял към хора. В Балканската война, когато в ротата му заболели войници от холера, той поръчал да доставят каруца с чесън. Карал ги да пият и лимонтозу, както и преварена вода. И болните се вдигнали на крака... Лекувал фронтоваците успешно и от тиф, дизентерия и други болести. След едно от сраженията той бил тежко ранен и не давал никакви признаци на живот. Но войниците му решили да го приберат. Така, благодарение на тях, оцелял. Обичал войниците си, а и те него.
С името му се свързва и запазването на родния дом на Васил Левски – идеолог и организатор на Националната ни революция в годините на османското владичество. През 1933-та Димков е командир на 21-ва пехотна дружина в Карлово. И къщата, в лошо състояние, трябвало да бъде съборена, а на мястото й да се прокара път. Но Димков, заедно с пионера на игралното ни кино Васил Гендов, се застъпили за светинята и започнало възстановяването й. Във Варна, с присъщата си енергия Димков, тогава командир на Осми приморски полк, се включил в начинанието пустеещата местност при Аспаруховия вал да се превърне в парк, прославящ българската история. В Свищов подкрепил инициативата за реставрирането на кораба „Радецки”, свързан с ярка страница от Априлското въстание през 1876 година.
Заради републиканските си убеждения през 1936 година той е изпратен в запаса. Но пък вложил познанията и енергията си в друго поприще – лечителството. От което през годините много хора спечелили най-ценното богатство – здраве. Смята се, че около 100 хиляди души са търсили неговата помощ. Но ако мислите, че той е натрупал несметно богатство, това далеч не е така. Лечителят не взимал нито стотинка от болните, които идвали да се преглеждат.
Наследството на Димков е събрано в тритомника „Българска народна медицина”. Негови са също книгите „Очна диагноза”, „Хигиена и лекуване на душата”, както и други издания.
Снимка: Венета Павлова
В этом году 9 мая проводит линию разделения в болгарском обществе, которое до сих пор чествовало День Европы и День победы над нацизмом, не смещая акцентов в значимости обоих праздников. С одной стороны, День Европы связан с установлением..
Старая мельница в селе Кырпачево, муниципалитет Летница /Северная Болгария/ стала образовательным и культурно-информационным центром, посвященным Деветакскому плато. Здание располагает всеми условиями для организации семинаров, культурных..