7
Даваме ли си сметка, че красотата на немалко обществени сгради у нас, строени в миналото, се дължи на един творец, за когото почти нищо не се знае.
Украинецът Михайло Парашчук е автор на някои от най-добрите скулптурни фасади на сгради в столицата и в други региони на страната.
Скулпторът пристига в България през 1921 г. и остава тук до края на живота си през 1963 г. Дело на Парашчук са външната декоративна украса на СУ „Св. Климент Охридски“, на Народния театър „Иван Вазов“, на Канцеларията на Народното събрание и на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Друга украинска архитектка и художничка Юлия Красовска се е заела с мисията повече хора да научат за таланта на нейния сънародник и така създава пътуващата изложба „Щрихи от творчеството на Михайло Парашчук в България“.
В експозицията, която гостува в Регионалния исторически музей в Русе, са подредени маслени платна и акварелни картини, изобразяващи култови сгради от столицата и архитектурни детайли от работата на твореца по здания, намиращи се в Русе, Бургас, Перник и Кърджали.
Въз основа на архивни данни и повече от шестгодишни проучвания, архитектката разкрива творчеството на Михайло Парашчук както в София, така и извън нея.
Посетителите в изложбата ще се запознаят с малко известни факти от живота на бележития скулптор, прекарал целия си професионален път в България, казва Юлия Красовска.
Изложбата „Щрихи от творчеството на Михайло Парашчук в България“ ще гостува в зала „Русе“ на Историческия музей до 18 юли.
Чуйте още от интервюто на Миглена Стефанова с Юлия Красовска.
„Красимир е изпълнител с ярка индивидуалност, красив и изразителен, богато нюансиран звук, прецизна техника и творческо въображение, качества, които го правят желан цигулар“. Това са думите на проф. Гинка Гичкова за нейния дипломант в Националната музикална академия Красимир Джамбазов. Той ще бъде и солистът в концерта на Симфониета Шумен тази..
Оперетата „Кармозинела“ ще бъде представена тази вечер от 21:00 ч. на късноримска крепост „Ковачевско кале“ около Попово. За първи път се представя пред българската публика музикален спектакъл в изпълнение на солисти, смесен хор и духов оркестър, придружен с жестомимичен превод, за да могат и хората с увреден слух да се докоснат до това изкуство...
Изложба, посветена на 50-годишнината на проф. Ростислава Тодорова–Енчева, ще бъде открита днес (4 юли) в изложбената зала на шуменската Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“. Със свои творби ще участват приятели и колеги на проф. Тодорова, сред тях са Бехчет Данаджъ, Благомир Папазов, Валерий Желязков и Красимир Арсов. Изложбата ще бъде..
Представлението „Последният страстен любовник“ на Драматичния театър „Сава Огнянов“ – Русе стана най-награждаваният спектакъл на комедийния театрален фестивал „Тодор Колев“ в Шумен. От осем отличия четири отидоха за постановката на режисьора Ивайло Ненов. Комедията спечели Голямата награда за цялостен спектакъл, а също и отличието за режисура, а..
Днес от 21:00 часа пред сградата на община Шумен ще се играе романтичната оперета „Кармозинела“. Преди 111 години в Шумен на 10 май е изигран първият спектакъл „Кармозинела“ под диригентството на Велико Дюкмеджиев. Тази вечер шуменци и гостите на града ще може да видят спектакъла под режисурата на доцент Юлияна Панова. В ролята на Кармозинела..
Шумен със сигурност може да се нарече родното място на оперетата у нас, тъй като на 10 май 1914 г. е изигран първият спектакъл „Кармозинела“ под диригентството на Велико Дюкмеджиев. Той е музикантът, който създава и шуменската оперетна дружба, просъществувала почти до края на Втората световна война. През това време са поставени над 30 заглавия, които..
Шумен отличи най-добрите комедийни спектакли на второто издание на театралния фестивал „Тодор Колев“. Голямата награда за цялостен спектакъл беше присъдена на „Последният страстен любовник“ на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе. Същата постановка донесе още три отличия: за режисура – Ивайло Ненов, за мъжка роля – Кадри Хабил и за женска роля..
Разкъсана облачност
Ясно