Хуан Лабахос: Казват, че шофьорите карат като луди в София, но елате само в Мадрид…

В рубриката "Какво казват другите?" ви срещаме с чужденци, които говорят за София. Днес ви срещаме с Хуан Лабахос.

             Чуйте и прочетете.

От колко време си в София?

В София съм вече три години и половина.

Работиш в институтa "Сервантес"?

Да, библиотеката. Аз съм библиотекарят.

Как избра да дойдеш точно в София?

Можех да избера много места, избрах България, защото преди това бях в Румъния, предполагах, че е сходно, не бях идвал тук никога преди, имах усещане, че е добре да дойда в страна, която се развива, която е с нови идеи, с млада демокрация, динамична откъм политика, и още много неща.

Какво ти беше най-интересното в първите дни, когато дойде в София? Имаш ли някоя забавна и интересна история?

О да, имам много! Аз дойдох на първи февруари, аз съм от Мадрид, а в Мадрид не вали сняг много често, само веднъж или два пъти в годината, и когато аз дойдох тук, всичко беше покрито със сняг, абсолютно всичко. Спомням си, че хората говореха, че е много студено и ужасно времето. Имах чувството, че стъпалата ми ходят из планината, а аз съм някъде на почивка в зимен курорт. Аз наистина обичам снега. Спомням си, че с мои колеги на четвъртия ден ходихме да пийнем нещо, стояхме до доста късно през нощта, те ме качиха на едно такси, аз не можех да кажа и дума на български, шофьорът не говореше английски, колегите му дадоха моя адрес, той не можеше да го намери, не намирахме улицата, беше „Гео Милев“ или нещо подобно. Беше много смешно, защото аз бях за първи път навън през нощта в София, не можех да разпозная блока си, не можех да позная улицата ми, изобщо нищо не ми се виждаше познато. Обикаляхме поне половин час с таксито, за да намерим адреса ми, но не можехме и не можехме... Накрая казах на шофьора да ме остави, той спря на едно кръстовище, аз излязох, и той зад мен почна да ме следва, защото не искаше да ме остави сам, и в един момент на една малка улица намерих сградата, в която живеех и бях много щастлив. Бях останал с впечатление, че таксиметровите шофьори навсякъде са ужасни, но този човек беше наистина прекрасен.

Коя беше най-трудната дума на български?

Ооооо, има толкова много! Например ние имаме само "БЕ", не ги различаваме с "ВЕ".
Аааааа, знам, някои испанци казвах например "БЛАЙКОВА", а не Влайкова и аз много се забавлявам с това :-)

Да, всичко, ние смесване всичко. И нещо друго, не знам защо, но на испански много думи звучат по много смешен начин. Ходех на курс по български език преди време, имаше много испанци на него, и в един момент учителя каза една дума - "блондинка". И ние избухнахме в смях, защото на испански това просто звучи ужасно смешно и странно. И започнахме да се смеем, смеем, смеем...

Какво харесваш в София и какво не?

Има много дървета, много природа, като Борисовата градина. Иначе преди да дойда бях чел в много блогове в Испания, че въздухът в София е много замърсен. И може би има замърсяване, но за сметка на това има и толкова много дървета, че не може да се усети. В Мадрид е по-лошо. А планината също - Витоша, страхотно е! Толкова сте близо до планината. Може да се вземе градски автобус и да отидеш направо там.

А какво те дразни?

Ами много хора тук казват, че шофьорите карат като луди в София, но трябва да отидете в Мадрид, за да видите за какво става въпрос.

Последен въпрос: Тъй като нашето предаване се казва "Джинджифил", кажи ни как е джинджифил на испански?

Jengibre (хенхибре). Но ние не го използваме. Доста е трудно да намерите джинджифил в испанските супермаркети, не е типично. Но аз го използвам, намирам го тук, много е здравословен и доста ми харесва.