Тодораки Пешов – първият избран столичен кмет

Името му е Тодораки Пешов и той реално е първият, който може да се нарече „столичен кмет“ - поне от 3 април 1879, когато София е обявена за столица, както е и първият избран на този пост.
Сред най-важните достижения на Тодораки Пешов са първата софийска болница (открита в ремонтираната сграда на бивш турски склад), Първа мъжка гимназия и въвеждането на нощните дежурства на аптеките.

Интересна е личността на бащата на Тодораки Пешов - до голяма степен и благодарение на него Тодораки се оказва в списъка на Марин Дринов в края на 1877-а - списък на побдрани интелигентни лица, с цел привличането им в бъдещото управление на София. Името на бащата е Пешо Тодоров, той се премества в София през втората половина на 19-и век и си строи двуетажна къща в българската махала на ъгъла на днешните „Витошка“ и „Алабин“, наричана тогава от софиянци „конакът на бай Пешо“. Легендите разказват, че и Левски е отсядал там. В такава атмосфера израснал бъдещия (двукратен) кмет.

Двукратен, защото през 1884 година Тодораки Пешов отново става кмет на София . Тогава - по време на втория му мандат, се изгражда част от новата водоснабдителна система на столицата - а именно, резервоарите при село Бояна и част от водопровода, който ги свързва със София.

В спомените на Георги Каназирски-Верин четем, че „Тодораки Пешов има благородна физиономия на тогавашен българин, тежък човек, слабо разговорлив, с една доловима саркастична усмивка под дебелия си бял мустак. Извънредно щедър към нуждаещите се, той беше всеобщо уважаван. Жена му Таска, истинска българка, голяма домакиня, въпреки богатия си род, цял ден шеташе из къщи и в кухнята.“ Оттам разбираме и че Тодораки Пешов е бил „втори по богатство“ в София  - притежава и хотел, и част от голямата сграда на дружеството „Балкан“, и още много сгради там, където се пресичат 5-те кьошета..

И така, богат е бил Тодораки Пешов - четвъртият и (по-късно) единадесетият кмет на София - богат, но и с гражданска позиция. Освен градоначалник, той е бил избран за депутат, но и сред учредителите на българската народна библиотека (сега Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.