В предаването „Кой кой е“ тази седмица гостува популярната актриса и поетеса Красимира Казанджиева.
Тя е добре позната с блестящите си роли в театъра, където е изградила 50 образа и е обиколила десетки страни с театрална трупа. Помним я от големия екран с филмите „Неспокоен дом“, „Насрещно движение“, „Юлия Вревская“ и „Салвадор Дали“, а също така и от телевизионния ефир - от сериала "Забранена любов".
Озвучила много филми, сериали и документални продукции, хората разпознават гласа й от сериалите „Дързост и красота“, „Отнесени от вихъра”, ,„Пътеводна светлина” и други. За Казанджиева тръпката е различна, когато е зад кадър и дублира, от емоцията да е лице в лице с публиката.
Казанджиева е автор на хайку поезия и на стихосбирката „Червени кокичета".
Актрисата с лекота борави със словото на театралната сцена и в своите стихове. На 17 години Красимира Казанджиева започва работа на мястото на Невена Коканова, след като директорът на Ямболския театър я вижда да рони сълзи пред ВИТИЗ. Майка й Екатерина Тодорова, която доживя до 102 години, до последно не й прости, че вместо да се занимава с английски език, избира театъра. Шеметна е съдбата на актрисата. Без диплома, без нищо, играе със самия Стефан Гецов в „Прокурорът” и в Народния театър.
Актрисата членува в литературен салон „Евгения Марс“ и е автор на много прочувствени стихове. Член на Съюза на българските артисти и на Съюза на свободните писатели.
Казанджиева е наследник на Тодорка Бакърджиева - първата българка, играла на театралната сцена. Тодорка е куриер на тайната революционна организация, верен съратник на Ботев, Левски, Захари Стоянов, Каравелов. Изпратила е Ботев за Козлодуй. „Казанлъшката мадона” е сред основателите на Народния театър.
Красимира Казанджиева се гордее с произхода си. На името на нейния вуйчо майор Георги Векилски има кръстена улица в София. Племенница е на Петко Наумов – създател на Първото музикално училище в България. Животът на актрисата е свързан с места-реликви за столицата, за които разказва в предаването „Кой кой е“.
Когато върви наперено по софийските улици, хората я поздравяват и се побутват: „Това е тя, гласът на Стефани Форестър”. Факт, България я познава и обича. За нея София е не само роден, но и любим град, който обича и не желае да живее на друго място.
Изключително интересна личност - една дейна и талантлива българка, Красимира Казанджиева влиза в дома ни с култовите сериали, аплодираме я постоянно на театралната сцена, а нейните стихове искрено ни разчувстват.
Приятно слушане!
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..