Д-р Захари Зарков: Здравословният живот предпазва и психиката

Това обясни в Часът на здравето д-р Захари Зарков, началник на отдел „Психично здраве” в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), цитирайки изследване (ЕПИБУЛ 2), проведено през 2017 г. и друго – 10 години по-рано (ЕПИБУЛ 1, 2003-2007 г.).

Общественото здраве разграничава чести и тежки психични разстройства.
Сред честите са тревожността, депресията, злоупотребата с вещества.
Тежки са тези, които изискват живот с болестта извън кризата (шизофрения, деменция, епилепсия).

Тревожността се изразява в страх, безпокойство и разстроен сън. Най-често те са реакции и последици от остър или хроничен стрес. По данни от 2017 г. 1,8% от тревожните разстройства са паническите, 4,4% са специфичните фобии, а посттравматичните (преживяване на животозастрашаващо събитие) са 2,8%.

За времето между двете проучвания се отчита намаляване честотата на честите психични разстройства. Докато те са реакция на стрес и средата може да влияе, тежките се приемат за константа – шизофренната и биполярната болест са между 1 и 2 процента.

Българинът иска да се слави като Крали Марко, здрав и твърд като кремък. Трудно признава, че психиката му боледува, коментира д-р Зарков. Може би това се отразява и на статистиката (3:1 е съотношението жени: мъже по отношение на психичните разстройства), както и на факта, че от честите увеличение се регистрира при употребата на алкохол.

Необходимо е да се прави разлика между усещането на тревожност или депресия с конкретна стресова причина и заболяването. Ако човек не е учил и се явява на изпит, е нормално да е притеснен. Ако любимият му отбор загуби мач и е потиснат от резултата, не значи, че е с диагноза депресия.

Трябва да имаш понижено настроение, липса на интерес от живота, повишена умора, песимизъм, дори мисли за самоубийство повече от 2 седмици, за да говорим за заболяване (депресия). Има и чисто соматични признаци, израз на заболяването. Затова и в повечето случаи хората търсят помощ от личния си лекар, при кардиолог, пулмолог, а не от психиатрите.

От НЦОЗА са провели онлайн обучение на лични лекари. В момента проектът има продължение със съдействието на СЗО и германски фонд. Д-р Зарков смята, че личните лекари биха могли да преценят кога да изпратят пациента при психиатър, но често нямат достатъчно време за работа с болния.

От всички хора с психични разстройства най-често лекарска помощ търсят хората с паническа атака, тъй като усещането е за получаване на инфаркт, обясни още д-р Зарков. Това е пристъп, който продължава от 2 до 20 минути, има начало и край. Симптомите са чувство на задушаване, болки в гърдите, световъртеж, страх от смърт и от загуба на контрол.

За тревожността ориентир дава Скалата на стреса, съставено от двамата американски учени Холмс и Рае (1967 г.). В нея са изброени различни стресови събития, които в различна степен могат да повишат риска от сериозно заболяване.

Сред събитията в скàлата са: развод, смърт, раздяла, травма или заболяване, уволнение от работа, голям дълг, а също и положителни промени като брак (създаване на семейство), бременност, започване на нова работа, отпуск, празнуване на Коледа.

Причините за честите психични разстройства са мултифакторни: реакция на стрес, генетична предразположеност, телесно заболяване, лоша социална подкрепа и др., обясни експертът. По думите му здравословният живот и доброто образование действат като превантивен фактор за здравето и на човешката психика.

Чуйте целия разговор с д-р Захари Зарков.