"Не е просто заплати, добавена стойност и заетост, а всъщност картината е много по-пъстра и социалните индикатори реагират на всяка една такава криза. Видяхме го в пандемията, сега го виждаме и в годината на възстановяването, разбира се сега има нови предизвикателства - инфлация, война, други проблеми. Виждаме възстановяване в цялата страна и някои промени на регионално ниво, макар че големите различия остават", отбеляза Ганев.
Той добави, че преброяването официализира огромен спад на населението. Една от трайните тенденции в десетгодишната история на изследването е противопоставянето на София с останалите градове. По думите на Ганев в последните 10 години механичният прираст в столицата намалява, но икономиката отбелязва ръст, понеже в София се позиционират големите компании.
"София е над средноевропейските нива като доход, а знаем, че България е на 55-60% и този аргумент да се отдели София и т. н. е невъзможен, но дори теоретично не е така, тъй като София зависи от цялата страна", отбеляза Ганев и допълни, че икономически различия има и при севера спрямо юга, тъй като в южните региони има няколко силни икономически центъра, които имат добра периферия и са свързани. Това са София, Пловдив и Бургас. Фактор за развитие според думите на Ганев, не е само пътната инфраструктура, но и активната работа на местните власти:
"Там където са активни, виждаме, че нещата могат да се случат и затова са важни местните избори, които предстоят. Млади и активни хора със знания, които знаят как да се ориентират в европейските програми и да получат добри проекти, знаят как да комуникират с училища и бизнес така, че професионалните паралелки да са адекватни. Тези места успяват и се вижда резултатът".
"Топ 10 градовете в България трябва да бъдат успешни и да привличат население. Ако си в топ 10 и губиш население, значи имаме някакъв демографски проблем", каза Ганев.
В най-развитите места спадът на хората в трудоспособна възраст е около 10%, докато в Северозапада той е 30%.
"Ние трябва да вървим към модел, в който с по-малко население и по-малък брой хора да произвеждаме повече и да имаме повече добавена стойност", подчерта Ганев и добави, че това оказва влияние върху нуждата от социални услуги, защото имаме възрастно население.
"Местните власти ако имат ресурс искат да провеждат демографски политики, може би защото са популярни, но това в крайна сметка е право на всеки един. Те в момента нямат нужния ресурс и не могат да повлияят в такава степен", посочи той.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Завършва седмицата, в която коментатори на "Форум" бяха социологът Мила Минева и Матю Стоянов, по-известен като рапърът Жлъч. В последния работен ден ангажимент остави на дистанция Жлъч, но се включи с мнение по телефона. Сред акцентите, които детайлно коментира Мила Минева (както и Жлъч от Стара Загора), бяха: Българското..
Фондация "Програма Генерация" помага на деца без родители чрез менторска програма и набиране на средства за по-добър старт в самостоятелния им живот. Мисията е те да бъдат предпазени от декласиране и да получат подкрепа в професионалния им път, за да станат пълноценни хора за себе си и останалите в общността. Усилията на фондацията са..
Над 180 хил. украински бежанци са получили временна закрила в България след избухването на войната през 2022 г. В момента на територията на страната пребивават 72 хил. души . Тези факти говорят, че България е по-скоро транзитна дестинация за украинците. Това отбеляза пред БНР-Радио София Иво Желев - експерт-анализатор, след..
Израелско нападение в Иран Тази сутрин израелската армия е нанесла удар в Иран в отговор на баража от ракети и дронове срещу Израел миналия уикенд. Не се знае все още какви са щетите, но намерението е било да се изпрати послание, че Израел има възможността да нанася удари в Иран. Погледите са насочени към реакциите. Съединените..
Оправдаха се опасенията за масово поскъпване след приемане на еврото за валута в Хърватия , съобщи пред БНР-Радио София оттам журналистката Диана Гласнова , главен редактор на сп. "Родна реч". Поскъпването беше обусловено от превръщането на предишната национална в евро, както и от закръгляването нагоре от страна на търговците. Освен..
За фотографията и визуалната култура, разказва книгата на Сюзън Зонтаг "За фотографията". Тя беше представена в предаването "Радиокафе" от издателя Гергана Димитрова. Преводът е на Христина Кочемидова и Юлиан Антонов. Има ли нужда от фотография в епохата в, която всеки уж е фотограф? "Нашата визуална култура се е оформяла..
"Веднъж прекосиш ли океана" е театрален вербатим моноспектакъл на Мартина Новакова с премиера за България. Това е полет от София до Ню Йорк, на който шестима души пътуват в едно тяло. Какво е да емигрираш? Как пресъздаваме културата си в чужда страна? Какъв образ бихме искали да има България в чужбина? Каква е ролята на изкуството във всичко..