“Плъстите, които показваме са доста стари от края на XIX и началото на ХХ век, но са запазили своята пъстрота и колорит. Това са наистина много красиви плъстени нетъкани изделия, казва Илия Вълев - етнолог и ръководител на отдел “Експозиции” в Националния етнографски музей.
Той разказа за плъстарството - един древен занаят, който предшества дори тъкането. “С плъсти на практика се изработват едри тъкани, обикновено килими за постилане на пода, но и много често в домовете плъстените изделия са служели за изолиране на помещенията.
В още по-древни времена, изследователите доказват, че прабългарите са правили плъстени изделия и те са пренесли по нашите земи този занаят. Чрез плъстене са изработвали юртите.
Плъстта е сплъстена вълна от овце или от животни, които дават вълна. Технологията не е никак сложна - необходима е единствено непредена вълна (предварително вълната се изпира и се разчепква), която се постила върху основа, като обикновено това е ленена тъкан. Ако се правят шарки, първо те се слагат, а върху тях се поставя основата и се навива на руло, което се върти, докато се наплъстява.
Използва се също и топла вода и сапун, за да се сплъсти волната по-добре. Може да се използва също точилка или върлина, за да се приготвят по-големите тъкани като килими. За изработката на един килим са необходими трима-четирима души, а понякога дори и по шест-седем души, които са навивали това руло върху върлината, за да го усукват във всички посоки и да го сплъстят.
“Един от най-добрите български изследователи на плъстарството Райко Сефтерски посочва, че плъстарството идва от прабългарите. Там където е развито овцевъдството, там плъстите са развити. Посочва се, че в Копривщенския край плъстарството е най-добре развито, а най-късно изчезва като занаят във Видинския край”, обяснява той.В момента се правят опити този позабравен занаят да се възроди чрез различни майстори на плъстите, като Светлана Кампс и Мариета Недкова.
Светлана Кампс е и майсторът, пресъздал прабългарска плъстена юрта, която може да бъде видяна в изложбата. От плъст са изработвани и одеяла, а в по-ново време са правени и шалове и шапки от плъст. Въпреки това в килимите и одеялата фигурират образите на слънцето, луната, флорални мотиви с пожелание за здраве. Основните цветове, които са използвани са естествените цветове на вълната, но са оцветявани и орнаментите, като са използвани различни билки и растения за оцветяване.“Изложбата е много красива, защото виждаме изделия от XIX век, които са си запазили багрите, а и са много красиви като изработка”, казва Илия Вълев.
Изложбата ще остане до началото на март 2025 г.
Илия Вълев добави също, че през настоящата година в Националния етнографски музей ще развиват четири проекта - единият е свързан с фондохранилищата, където се съхраняват предметите на музея, другите два проекта са свързани с постоянната експозиция.
Последният проект е за временна изложба “Звездното небе - митология и наука”, която е свързана с митологията и науката астрономия и ще обхване различни български институти. За реализирането на тази изложба обаче е необходимо и допълнително финансиране, което от Националния етнографски музей търсят.
На 16 юли от 19.00 часа в Галерия “Арт 159” ще бъде открита изложбата „Да запазим Корал: „Безполезни изкопаеми НБУ 2025“.Куратори на изложбата са: проф. Борис Сергинов, Методи Методиев, Олга Галчинска, Ева Гебрева и Биляна Калоянова. В експозицията ще се включат над 30 автори – художници, активисти, изследователи и доброволци от НБУ и..
Във възпитанието родителите често трябва да балансират между помощта, улеснението за детето и здравословната строгост. За приучаването към самостоятелност понякога е достатъчно да изчакате, да потвърдите затруднението в дадена ситуация, а когато детето анализира или вследствие дори само на промяна в подхода успее да се справи, то остава не..
За седма поредна година ще се проведе Lago Fest 2025 - Фестивалът на Самоков от 25 до 27 юли. Мултидисциплинарният фестивал отново ще се проведе на добре познатата локация – Туристическата градина в парк “Лаго”. “Когато самоковци са се опитвали да правят комплименти на млади дами, са казвали “Я, каква си лаговица”. Лаговицата е едно много тънко..
В момента 60 от 256 общини в страната са с воден режим. Ако не бъдат взети комплексни мерки, те ще нарастват всяка следваща година и проблемите с безводието ще се задълбочават. Това откроиха експерти от информационната платформа "Климатека" на медиен форум, в който се включиха експертите по води и климат. Те отбелязаха, че по-съществен е..
България е на прага на влизане в еврозоната - стъпка, която се очаква да донесе значителни промени в икономиката. Малко след като получихме окончателното "Да", няколко международни рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на страната ни на БББ+. А за пръв път в историята ни получихме и оценка A- от агенция "Скоуп Рейтинг". " Очаквам..
Конференцията Velo-city 2025 тази година се провежда в полския град Гданск. “Това е шестата или седмата конференция Velo-city, на която присъствам. В този смисъл имам база за сравнение с предишни издания. Разбира се, тази година не съм толкова въодушевен, колкото когато участвах за първи път. Това беше през 2017 г., а домакини бяха градовете..
Живеещи в района на ул. "Опълченска“ излязоха на протест снощи с искане за преобразуване на едната новоизградена лента за движение във велоалея, а на другата – в разширение на тротоарите, които към момента на места са само по два метра. Протестиращите обясниха, че две нови автомобилни ленти удвояват трафика, а тротоарите остават тесни. Многократно..