"Нараства усещането за социален безпорядък и отчуждение. Училището е призвано освен да обучава и да възпитава. Всяка система има за цел да направи децата можещи и добри хора. Тази цел е задължителна, а не избираема. Има го и като цел в Закона за училищното и предучилищното образование.
Първият начин е да подчертаем възпитателния елемент във всеки един час. Факт е, че възпитателната функция е срамежлива. Вторият начин да направим това е като имаме час за възпитание в добро", заяви министърът на образованието Красимир Вълчев.
Той подчерта, че българското образование е светско и ще остане такова, както е и във всички страни, в които се учи религия. "Същевременно трябва да дадем знания на децата за тяхното минало и за доброто и злото. Предлагаме да има предмет за добро в учебната програма. Това ще бъде недогматична програма, базираща се на плуралистичен подход", каза още министърът на образованието и увери, че до 8 май МОН ще публикува концепцията за алтернативната програма.
Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отбеляза, че Българската православна църква е институцията с най-високо доверие в българското общество.
"Няма друга институция, която повече от православната църква да цени човешката личност. (...) Добродетелите, които са традиционни български добродетели, са всъщност основни християнски добродетели. Време е българското образование да върне вероизповеданието като централна част от учебната програма", каза патриархът и благодари на българското правителство за добрата воля да включи в програмата изучаването на добродетели и религии.
"Предметът православие се преподава като задължителен в съседните нам православни страни и резултатите са налице. Предметът няма за цел индоктринация, а да съдейства за изграждането на хора като грижовно и отговорни граждани", каза още патриарх Даниил.
"Нашето мнение е, че религията трябва да влезе в програмата, за да бъде обяснено на разбираем език на младото поколение, че религията не иска да сме агресивни, а обичта към човека трябва да основополагаща“, отбеляза главният мюфтия Мустафа Хаджи, като обърна внимание и на това, че е важно и да възпитаме хора, които могат да преподават. Ако не могат рискуваме да нанесат повече вреда, отколкото полза“, каза още той.
Социологът Първан Симеонов от агенция "Мяра" посочи, че ако преди месец при сондаж на мнението над 60% са били против, сега като че ли ножицата се затваря и има преобладаващо неодобрение да се изучава ислям в училище.
По думите му на този етап обществото е готово да приеме "среден вариант". "Ако става дума за възпитание - ще бъде разбрано. Ако става дума за индоктриниране - няма", каза Симеонов.
Академик Николай Денков отбеляза, че въвеждането на религия в училищата може да доведе до разделение между хората в смесените райони.
Той Обърна внимание на подготовката на преподавателите и кратките срокове, в които това да се случи.
Георги Богданов от Национална мрежа за децата връчи на министъра на образованието Красимир Вълчев над 120 въпроса от родители, учители и други заинтересовани страни с очакване за отговор.
“Не разбираме какво правим в момента, защо се налага да дискутираме какво ще бъде, като не знаем какво е то”, каза Георги Богданов. По думите му у нас имаме 50% функционално неграмотни деца. Какво правим с тях при положение, че са претъпкани с учебен материал, попита още той и отчете, че децата в момента имат възможност на свободно избираемо религиозно образование и резултатите са много добри.
“Казвате етика и добродетели – тогава защо е необходима религията?”, попита Георги Богданов и призова да бъдем внимателни с думата добродетели и какво точно се съдържа в нея, както и че децата ни имат огромна нужда от нас възрастните и ние не им я даваме.
Ирина Манушева, майка, литературен преводач и философ, изрази безпокойството си от въвеждането на предмет, свързан с религията и многото неизвестни на този етап. Какво ще съдържа предмета, кой ще пише програмите, кой ще го преподава са въпросите, адресирани до министъра преди месец и все още няма отговор, отбеляза още тя.
Учителят Румяна Коларова подчерта, че не мисли, че има срив на ценности и подчерта, че ценностите са европейски и общочовешки и призова дискусията да бъде конструктивна, като отбеляза, че религия и наука не се сливат.
Чуйте целия репортаж на Катя Василева в звуковия файл.
Средата на седмицата и водещата на "Форум" поднесоха пред коментаторите Адриана Диканчева и Никола Атанасов следните теми: На днешната първа задължителна матура по български език и литература над 48 хиляди 12-окласниците (след теста) избираха между интерпретативно съчинение на тема "Разум и чувства" по повестта "Крадецът на праскови"..
В Плевен тържествено беше открит Шестият международен конкурс за млади оперни певци “Гена Димитрова“. Конкурсът се провежда в периода 19 - 22 май 2025 година. Организира се от Плевенската филхармония, с подкрепата на Община Плевен, под патронажа на Министерство на културата. Престижният конкурсен форум беше открит в зала “Музикална слава на Плевен” в..
В най-голямата в страната Клиника по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом" предстои към Интензивното отделение да се обособи Сектор за кенгуру-грижа . Целта е да се подобри грижата за преждевременно родените и да се осигури активно участие на семействата на малките пациенти. Кенгуру-грижата е метод , въведен преди почти 50 години и то в..
От рок към поп-денс се трансформира култовата песен на Б.Т.Р. "Защо". Славчо Николов от рок групата дава идеята на момичетата от трио "Вива" да направят кавър версия на тяхната песен от 2014-та. Двамата, с Алекс Нушев работят по аранжимента и ето, че песента вече има своята денс версия. "Нашата цел беше да е песента на Б.Т.Р., но да си е с..
На 24-ти април започва "Училище за отговорни инфлуенсъри" - първата в България образователна платформа за обучение и сертифициране на създатели на съдържание. Основната цел на платформата е да обучава и сертифицира създатели на съдържание, като насърчава по-осъзната, етична и безопасна онлайн комуникация. Програмата е създадена в отговор на..
Увеличаване на здравните вноски и/или допълнително здравно осигуряване ; ефективен контрол върху разходите – това бе едно от 10-те предложения за приоритети в здравеопазването, които направи Българската болнична асоциация (ББА). Средствата в този сектор от години са недостатъчни. Част от тях не се разходват правилно. " Нека има контрол на..
Гьоте-институт България отново поставя акцент върху фотографското изкуство в своята културна програма, със специална авторска поредица от лекции „Азбучници на войната и мира“. Лекциите проследяват германската фотография преди и след Втората световна война . Лекциите са продължение на инициатива, започнала още през миналата година. “Аз поемам..