80% от българите се определят в добро психично здраве

Изследването сочи още, че едва 19% от българите посещават всички предвидени профилактични прегледи, а 34% не се възползват, тъй като смятат, че нямат нужда от тях.

65% от българите твърдят, че са в много добро физическо здраве, но само 40% оценяват начина си на живот като здравословен.

17% от българите се доверяват на AI по въпроси, свързани със здравето.

Пред Радио София д-р Велислава Донкина – клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика обясни, че изследването има голяма обществена значимост.

"Онова, което аз лично определям като обществена значимост е фокусът върху психичното здраве. Това глобално проучване, разбира се, проследява удовлетвореността и здравословните навици на европейците. На пръв поглед не се отличаваме особено от необходимостите, които хората по света посочват. В България традиционно сме недоволни, но за мен, особеният акцент е един феномен, който е много любопитен, защото данните показват, че ние имаме множество страдания по отношение на качеството си на живот, на усещането си за добро здраве, на страданието от липса на достатъчна удовлетвореност, от възможността да имаме профилактични прегледи, от недоверието в лекарите и в системата, и в същото време декларираме, че имаме много голяма удовлетвореност от нашето психично здраве", посочи д-р Донкина.

По думите й, този парадокс би могъл да се свърже със събитията в обществото – от агресията по пътищата до агресията между децата.

"Подобен тип резултати на фона на обществените събития и останалите данни, декларирани в проучването показват, че ние или не сме в състояние да си дадем сметка за тежестта на нашето страдание или се отнасяме много некритично", каза д-р Велислава Донкина.

Според нея противоречивите данни показват голямата разлика между онова, което декларираме и онова, което наистина мислим и правим.

Подробности можете да чуете в разговора на Мария Илиева.