Един от малкото запазени средновековни български градове, върху които няма застрояване от нашето съвремие – така археологът проф. Валентин Плетньов, директор на Регионалния исторически музей във Варна, представя крепостта Кастрици. Градът е останал незасегнат и от иманярски набези в последните над 120 години. Каква е причината за това? Средновековното селище се намира в градините на правителствената резиденция „Евксиноград”. Днес археолозите разкриват някогашния град с неговите улици, укрепителни системи, изучават архитектурата на сградите, находките в тях.
Разкопките в този обект се ръководят от мен в продължение вече на 10 години, открили сме почти изцяло западната част на града с около стотина сгради, къщи, които са били на един или два етажа – разказва Валентин Плетньов. – Къщите са разположени, както е обичайно за всеки средновековен град, верижно по трасетата на улиците, които са павирани с калдъръм. Стените на сградите, които откриваме, са запазени сравнително добре. Някои от тях достигат до височина от близо два метра. Дори се откриват врати, порти на къщите, долните части на прозорци. Всъщност, разкриваме долната част на сградите, които сме намерили. Установяваме, че повечето от тях са били двуетажни, тъй като намираме рухналите леки конструкции на горните етажи. Градът е бил защитен със сериозна укрепителна система – стена, която прегражда нос Свети Яни, на който е разположено селището. Тя е била със значителни за Средновековието размери – около двеста метра дълга. Част от нея е рухнала в морето. Стената е била укрепена с кули, които са част от запазената антична защитна система, тъй като градът е съществувал и в периода от V-VІІ век, когато е унищожен от авари и славяни.
През ХІІІ век, с възраждането на търговията по Черноморието и създаването на българските градове в периода на Второто българско царство/1185 -1396/, а и на Добруджанското деспотство /1337-1420/, селището е възстановено, но с нова планировка. Останките от античните сгради са използвани за строителството на новия средновековен град. Днес Кастрици предоставя изключително богато поле за изследване от археолозите. Откриваме сгради, в които намираме огромни количества керамични съдове, накити, монетни съкровища, метални предмети, кръстове, включително енколпиони /кръстове, в които се съхраняват частици от мощи/. Досега са разкрити две малки църкви, надяваме се в следващите години да намерим и катедралния храм на града, тъй като има податки за него – отбелязва археологът.
Всички улици и площади стоят така, както когато са били изоставени. Сега по проекти на Министерски съвет, който е бенефициент, се изпълнява програма за социализация на крепостта Кастрици заедно с бившата конюшня на двореца „Евксиноград”, която ще се превърне в музей. В него ще бъдат представени находките от твърдината. В момента на Кастрици тече реставрация, доста крепостни стени се възстановяват – главно до котите, до които са били открити. Стените на къщите са укрепени, домовете са добре запазени, направени са пешеходните алеи под наблюдението на археолози. И вероятно през лятото и есента на следващата година тук ще започнат да идват туристи.
Валентин Плетньов работи и върху друг престижен обект – средновековния град-крепост Петрич /ударението е на втората сричка/. Той се намира в землището на Аврен, Варненско.
Това е една крепост, разположена върху огромна скала над Девненското езеро. Става дума за античен и средновековен град, подобно на Кастрици. Тази крепост е известна от описанията на битките на Владислав Варненчик, дори е известна датата, на която рицарите я превземат и разграбват. Това се случва на 7 ноември 1444 година. След настояването на общинското ръководство на Аврен започнахме миналата година проучване. Досега са разкрити части от две християнски църкви, има много находки. Градът е съществувал от ХI век почти до средата на ХV, когато е унищожен и изоставен. За съжаление, той не се охранява. И в началото на ХХ век, когато в България започват да се строят много ж.п.линии и пътища, стените на много от крепостите в България са били унищожени, камъкът е използван за съвременно строителство, и то със знанието на властите, което е характерно и за Девня, и за други райони на страната.
Снимки: архив