В Странджа виреят над 540 лечебни растения, но само едно е заслужило названието Чудото на Странджа- кримският чай. Красиво тревисто растение, чийто естествени находища са запазени  около Малко Търново и което е включено в Червената книга на България като застрашен от изчезване вид. Култивирането на билката е един от добрите начини да се опазват естествените находища- нещо, което за щастие вече се прилага в Странджа. Растението вирее на бедни, каменисти почви и с отглеждането му могат да се усвояват запустели и непригодни за други видове почви. С този природосъобразен бизнес от година се е заел Киро Проданов,  създавайки разсадник за кримски чай със стотина растения. Според него, вече има голям интерес към посадъчния материал, който произвежда  и макар и за малко бройки, запитванията са от цялата страна. Някои клиенти дори имат намерение да го отглеждат в саксии в домовете си. Хората в този южен край на България казват, че от тази билка минава всяка болежка. Това многогодишно тревисто растение съдържа над 20 микроелемента  и минерали, цъфти от юни до август, а беритбата може да продължи и през ранната есен. Доц. Нели Грозева от Тракийския университет съветва да се бере само тази част, която се намира до 25-30 см. от цветовете надолу. Отрязва се във сухо време и се суши на сянка. Лекува чернодробни, бъбречни заболявания, регулира кръвното, активен антиоксидант, стимулира физическата и умствена работоспособност, забавя процесите на стареене. При култивиране цъфти по- обилно и за по-дълъг период от време. Поради разрастване на бизнеса в разсадника на Киро Проданов тази година подготвят  и слънчева сушилня, с тенденция  броят им да стане поне 3. Идеята на бизнесмена е да продава не само посадъчен материал, но и готов продукт , за което не се изискват много средства. Употребата на билки, според Киро Проданов, е задължително част от здравословния начин на живот  на съвременния човек. Култивирането на това растение може да захрани цяла една биологична аптека, запазвайки останалите находища в природата и давайки поминък на хората от района. Единственото условие е да познаваме билките и да ги използваме рационално.