Последните пет години бяха най-топлите откакто се води статистика за температурите. Средната температура през 2019 година се е повишила с 1,1 градуса в сравнение с равнищата от прединдустриалния период.
9 от всеки 10 граждани на ЕС счита, че изменението на климата е много сериозен проблем. Именно затова беше договорена Рамковата конвенция но ООН през 1992 г., част от която са и Протоколът от Киото и Парижкото споразумение. Целта е ясна – намаляване на глобалното затопляне.
Какво се променя:
Първо Парижкото споразумение включва всички държави, за разлика от Киото. По-важното е друго – Париж има много по-високи амбиции от Киото, защото в последните години се осъзна, че човечеството има много голям принос за климатичните промени. Това вече е утвърден научен консенсус. Промените в климата станаха много по-видими, затова и обществения консенсус е по-голям.
Защо ЕС иска да бъде глобален лидер в борбата с климатичните промени?
Логично е, най-голямата глобална икономика в света да поеме лидерството, а добрият пример помага и много други страни да го последват и това не е само по отношение на климатичната политика. Има много критици, които казват, че ЕС е самотен лидер, и че страните-членки не могат сами да променят климата, но това не е точно така. Примерно Япония миналата година прие да стане климатично неутрална до 2050 г., т.е. има същата политика като ЕС. Индия и Китай също приеха програми за намаляване на емисиите, макар и не толкова амбициозни. Така че светът се движи след ЕС.
Европейската политика за борба с климатичните промени е формулирана в Зеления пакт.
Учените смятат, че светът трябва да постигне климатична неутралност до 2050 г. Зеленият пакт дава и предпоставките как това да стане. Всъщност той е отговорът на ЕС на Парижкото споразумение.
Много често чета, че България е изправена пред непосилната задача да намали емисиите си с 55%. Нека все пак да уточним, че към момента България вече е намалила емисиите си спрямо 1990 г. с 43%. Не трябва тепърва да ги намалява с 55%.
Средствата отделени за България са общо 7 милиарда лева в период от 7 години, за да направи този преход. По-голямата част от тях са за инвестиции, така че да бъдат насърчени мерки за енергийна ефективност, създаването на нови мощности и нови технологии, които да направят предприятията по-конкурентни.
Тази цел е въпрос на национална политика и на общо европейски правила. Българското правителство трябва да реши точно как да бъде извършен този преход, обясни още Илин Станев.
Европа Директно - Стара Загора и Тракийски университет ще са домакини на мрежовото информационно събитие на 10-те центрове Европа Директно от страната на теми: „Бизнесът – готов за еврото“ и „Професиите на бъдещето“. Целта на събитието е..
До края на април 2024 г. продължава проект "Норвежка подкрепа за зелени иновации в малки и средни предприятия". Той се реализира от Търговско-промишлената палата в Стара Загора. 15 компании от Старозагорски регион участват в него. "Темата..
Започват обществените обсъждания на Концепции за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ) по места в област Стара Загора. Седем концепции с партньори от Старозагорско са преминали успешно етапа на административно съответствие и допустимост,..
Въздействието на Зелената сделка върху маргинализираните общности е темата на изследване по проект, който се осъществява от учени от Университета за национално и световно стопанство в София. Т е работят по него от 2022г. и е съвместен проект с 12..
Изпълнението на европейския проект „Преход на възможностите“ продължава с второ събитие в Стара Загора. „Бранд Медия България“ и Агенцията за регионално икономическо развитие (АРИР) организират съвместно кръгла маса, на която в дълбочина да бъдат..
Парк „Митрополит Методий Кусев", по-известен сред старозагорци като Аязмото, е едно от емблематичните места в града. В последните няколко години обаче растителният и дървесен потенциал на парка видимо намалява. Основният вредител е короядът ,..
Tракийски университет беше домакин на конференция „Преход на възможностите – Стара Загора“, която се проведе на 29 февруари от „Бранд Медия България“ и Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора. Модератор на работните панели на..
На срещата на 29 февруари целим да дадем яснота и конкретика по Териториалните планове, съобщи д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие – Стара Загора (АРИР) по повод събитието „Преход на..
В рамките на поредицата кръгли маси за финансиране на устойчива енергия, Министерство на енергетиката и Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект с подкрепата на Коалиция „Да обновим България“ организират конференцията „Енергийната ефективност на..
"Новите предизвикателства в началото на годината за екипа на АРИР са няколко. Проектите, по които ще работим са по важни за региона теми. Позволихме си да се върнем към един такъв - да се даде шанс на млади хора, които по една или друга причина не са се..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net