Интересна е житейската история на 51-годишния Жоро Денчев от Габрово. Самият той казва, че животът му е минал през много перипетии, възходи, падения, митарства и пътешествия. Говори пет езика. Заминал през 90-те години в Канада, където се запознава с бъдещата си съпруга – норвежка,  с която заживява в Норвегия.  Свикнал да приема предизвикателствата като се хвърля с главата напред, започва работа, която му предлагат норвежките социални служби. Зпочва като готвач в старчески дом защото има диплома от техникума по обществено хранене в родния Габрово. Като истински мъж трябва да издържа двете си момчета и съпругата си, но там работата му  не е интересна – 12 човека се грижат като готвачи, болногледачи и хигиенисти за 25 възрастни. Условията са повече от прекрасни – домът блести от чистота, стаите са обзаведени с всичко необходимо, а грижите са от най-високо качество. У нас няма такива домове. Но като мъж, който държи на семейството си бързо си намира работа на търговски риболовен кораб -фабрика като готвач  за 32 д. екипаж за да изкарва повече пари. Защото животът в северната страна е  много скъп.  За България се изкарват много добри пари – между 8 и 10 000 лв. Но техните пари стигат само за наемите, сумите за битовите сметки и вноските по колите. Норвежците отдавна не разполагат с пари – всички плащания стават  по банков път с карти.  За сравнение с нашите цени. Събеседникът ми  дава  пример - ако една кутия цигари в български пари струва 24 лв, една бутилка уиски струва 200 лв. Минал през тежък развод, защото „очи, които не се виждат – се забравят“ признава Жоро Денчев и останал на търговския риболовен кораб да готви вече 23 години.  „Там е хубаво да работиш , а да харчиш парите си в България. Там социализмът е построен отдавна – държавата  поема всички разноски по такситата, хотелите, самолетните билети, ако си чужденец, който работи в страната. “ След две години, ако остане при същия работодател ще получи златен часовник като знак на признателност за лоялност. Лоялността е качество, което много се цени. Може да бъде изгонен от работа само ако бъде уличен в употребата на алкохол, наркотици или да открадне 25 кг. месо.

  След тежкия развод и 5 месеца на кораба-фабрика за риба тон, решава да се прибере в България. С един от двамата кръщелници отива в Черноморец, за който дори не знае къде се намира. Там в едно заведение на брега на морето вижда сегашната си съпруга, която се кара с две момичета в заведението, на което е управителка. След служебния им разговор на следващия ден пламва любовта – симпатиите и привличането са от пръв поглед. Гергана е в развод, с един син и Жоро се появява в точния момент, за да се съберат след 20 дни. И както казва той – „От където е жената, от там е и родата! Макар, че хората от Габрово не си взимат и котка, а Гергана си е взела… съпруг!“, усмихва се Жоро. И с гордост признава, че вече 17 години са неотлъчно заедно – защото работят двамата на норвежкия кораб. Половин година са в ледените води на Норвежко море, а другата половина са  на брега  на Черно море и се наслаждават на бургаските вечери…Толкова силно обича Бургас, че с Гери пеят в дует много често на среща с приятели песни за Бургас и морето. Знаят и пеят с голямо удоволствие всички песни на Тони Димитрова…

  Как се спечелва и задържа сърцето на жената, която обичаш? За Жоро Денчев отговорът е – да бъдеш романтичен! Да правиш всеки два дни щуротии, с които да я очароваш и изненадваш. Заради неговата Гергана… е крал дори цветя. Най-тежкото  цвете е било 38 кг! „ Но си струва, повярвайте ми, хора, когато видиш грейналите очи на любимата!“, казва той без да преувеличава.

 Питам го и защо се връща в България след всеки рейс. Още на втората година е бил готов и са имали възможност да си вземат къща в Норвегия, но Гергана не може да свикне с дългата нощ – 6 месеца и дългия ден, също 6 месеца.  И двамата имат майки, които ги чакат тук  „А и от България по-хубаво няма!!! Ние имаме всичко – имаме 4 сезона, имаме песни, традиции“, казва Жоро Денчев и изброява: „Започваме с планината – защото аз съм от Балкана.. Шипка, слизаме долу  Руската църква със златните кубета, тръгваме нататък към  Косматката… От там продължаваме към Казанлък  - розите и Долината на Тракийските царе.. Продължавайки към морето няма шанс да не минеш 50 или 30 км и да не спреш на нещо интересно, нещо красиво! Минаваш през Златна Тракия – Стара Загора, оттам отиваш в Сливен – ветровете. Но все пак ветровете са пари, има перки! Оттам стигаш до морето, където… морето е море,  било то и Черно, но то за нас е символ на нещо  много хубаво!!! Морето пуска и рибка. Между другото така се случи – че аз живея в Най-добрия град за живеене…“.

 А разговорът ни завършва с това, че разговорът ни тръгна от любовта. „Между другото – да не забравяме, че България е страната с най-красивите жени, бе хора!“ подчерта с усмивка Жоро Денчев

 Цялото интервю с Жоро Денчев чуйте в звуковия файл.