11 май е ден за почит към паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий, създатели на първата славянска азбука - глаголицата, канонизирани за светци за превода на богослужебните книги, популяризирането на Библията на старобългарски език и разпространяване на християнството сред славяните.
Първи известия за празнуването на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската църква "Свети Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Свети Иван Рилски. От страниците на „Цариградски вестник” от 26 април 1857 година будните старозагорски (ескизаарски) граждани научават, че в Пловдив и други градове започнали да честват вместо „Три светии”, „Св.Св. Кирил и Методий” като училищен празник. По същото време Хаджи Господин Славов донася от Цариград „минейник – служба” за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език.
На 11 май 1858 година този ден е отпразнуван и в Стара Загора (тогава Ески Загра) с „божествена служба” и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. В дописката в „Цариградски вестник”, бр. 382, 7 юни 1858 г. четем: „Тук народните учители и просветители български се приеха за покровители на всичките наши малки и големи училища”. По-късно една от църквите в града – „Свети Димитър” се сдобива с второ патронно име „Св.Св. Кирил и Методий”. Ако съдим по запазения на южния й вход текст това е станало не по-късно от 1859 г. От 1863 година, 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий по цялата българска езикова територия в Мизия, Тракия и Македония. Започват да го празнуват българите в Румъния, бесарабските и малоазийските българи.
След 1878 година 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители в границите на Българската екзархия. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901 година учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
От 11 май 2006 година, с решение 344 на Министерския съвет, 11 май е определен за Професионален празник на библиотекарите.
По този повод и ден преди началото на XXVII издание на Националния фестивал на детската книга, с международно участие в Сливен, специален гост в предаването "Моята неделя", беше д-р Росица Петрова-Василева, директор на РБ "Сава Доброплодни" в града под Сините камъни. Тази година директорът на културната институция отбелязва 40 години от първия си работен ден, в отдел Краезнание" и 33 години, като ръководител на сливенската библиотека, която през настоящата година празнува 70-годишнината си, с поредица от събития.
Росица Петрова е завършила Техникум по строителство и архитектура в Бургас /1982г./, "Библиотекознание и библиография" /1985г./, Софийски университет "Свети Климент Охридски"/1990г./ със специалностите "Педагогика" и "Психология", специализира "Финанси" във ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий", защитава докторска дисертация в УниБИТ на 11 юли 2013 година.
Като директор превръща библиотеката в модерен културен и информационен център с европейска визия. Много усилия полага за спасяването на сградата от реститутски претенции. С помощта само на спомоществователи организира ремонта на сградата на бившата Музикална школа и създава нов детски отдел след пожара през 1992 година. Създава добри контакти с Британски съвет - София и през 1995 година в библиотеката е открит Център в помощ на обучението по английски език, прераснал в Чуждоезиков център. Успява да защити позициите на библиотеката на бързо развиващ се и перспективен библиотечен и информационен център и от 2000 година тя става регионална за Сливенска и Ямболска области. По нейна инициатива библиотеката първа от сродните институти в страната започва да работи по системата на „делегираните бюджети”. Безспорен е приносът й за проектиране и изграждане на разширение на библиотеката, открито през м.октомври 2009 година.
Съставител е на редица краеведски издания от поредицата „Бележити възрожденци от Сливенския край”, както и на библиографски указатели, сборници с доклади и документални издания и автор на над 220 публикации в периодични издания и сборници с доклади от научни конференции в страната и чужбина.
Автор и ръководител на над 30 проекта финансирани от различни донорски организации и по програми на ЕС, свързани с оборудване на библиотеката с компютърна и периферна техника, автоматизиране на основните библиотечно-библиографски процеси, изграждане на Дигитален център, обогатяване на фондовете на библиотеката, обучение на библиотекари и потребители за работа с новите информационни технологии, отпечатване на ценни издания и сборници, реализиране на значими културни проекти. По нейна идея започва ежегодното провеждане на уникалния Национален фестивал на детската книга, който привлича все повече гости и участници от страната и чужбина. От 2008 година е регионален координатор на проект „Глобални библиотеки-България”, финансиран от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”.
Възстановява контактите с Регионална библиотека–гр. Гера /Германия, с Градската библиотека в гр.Печ /Унгария/, с Областната библиотека – гр. Тернопол /Украйна/. Създава нови партньорства с градските библиотеки в гр. Дунайска стреда /Словакия/ и гр. Куопио /Финландия/, с Международния фестивал „Змаjeве дечje игре” /Нови Сад, Сърбия/, Андерсеновия фестивал/Сестри Леванте, Италия/, Международния фестивал „Библиобраз” /Москва, Русия/, Фестивала на хумора за деца /Лазаревац, Сърбия/, Международния фестивал „Везаний мост” /Тузла, Босна и Херцеговина/, Международния фестивал за детско творчество „Срещи под старата маслина” /Бар, Черна гора/, Европейската агенция за развитие/Генуа, Италия/, Театрална фондация „Аида” /Верона, Италия/ и др.
Съучредител е на Сдружение на фестивалите за детска литература от Балканските страни /2008/. От 1998 до 2002г. е Председател на Асоциацията на регионалните библиотеки в България. Член на всички Експертни съвети по библиотечно дело към Министерството на културата на РБългария от 2000 година и до момента.
Носител е на на: Национална награда „Златен век” на Министерство на културата – за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура /2006/; Националната награда „Златен век - звезда“ на Министерство на културата за изключителен принос за развитието на библиотечното дело и за създаване на положителна промяна на обществените нагласи към библиотеките в България и за организирането 25 години на единствения в страната "Национален фестивал на детската книга" /2023/; Почетен знак на град Сливен – за изключителни заслуги за изграждане и утвърждаване на РБ „Сава Доброплодни” като модерен културен и информационен център /2005, 2023/; Почетна грамота на Министерство на културата – за значим принос в развитието на библиотечното дело в България /2000, 2005/; Номинация за наградата „Рицар на книгата” на Асоциация „Българска книга” /2009/; Награда „Малкият принц” на Дружеството Приятели на книгата „Малкият принц” – гр.Тузла (Босна и Херцеговина) - за принос към развитието на детската литература и междукултурно сътрудничество на Балканите /2012/; Награда на Международния фестивал „Змаеви дече игре“ - гр.Нови Сад, Сърбия /2014г./- за изключителен принос за развитието на детската литература и междукултурното сътрудничество; Национална награда „Христо Г.Данов“ на Министерство на културата и община Пловдив /2014г./ - за приноса й за организацията и провеждането на Националния фестивал на детската книга и превръщането му в престижно културно събитие с национален и международен престиж; Почетен знак на ДАБЧ за приноса й за организацията и провеждането на Националния фестивал на детската книга и за приобщаване на българските общности в чужбина към събитието/2018/.
От прикачения звуков файл може да научите подробности кога и къде се ражда идеята за Националния фестивал на детската книга, при какви обстоятелства д-р Петрова влиза в ролята на строителен проектант и интериорен дизайнер, колко са експонатите в Музея на театралните кукли, изработени от деца, в единствения на Балканския полуостров Дом на приказните герои в библиотеката, и още, какъв родител е жената, в чийто работен график няма свободно време.
Днес, от 18.00 часа, във фоайето на Държавна опера Стара Загора е откриването на детската изложба „Рисувам опера и балет“. В събитието, посветено на 100 годишния юбилей на първия извънстоличен оперен театър, се включиха около 100 деца от 5 до 13..
Днес, от 19.00 часа, на сцената на Културен център Стара Загора, Драматичен театър „Гео Милев“ представя „Магьосникът от Оз“. Поредното премиерно заглавие от афиша на театъра е драматизация на Стефан Белов по детския роман на Лиман Франк Баум...
Етнографски музей Варна гостува на Стара Загора с пътуващата си изложба „Порцеланът – вечният спътник на лукса“. 113 експоната от богатата колекция на варненския музей ще бъдат представени на старозагорската публика в Регионален исторически музей...
Изложба под надслов „Ракурси на битието“ се открива днес в Художествена галерия Стара Загора. Поводът е отбелязването на 80-годишнината от рождението на старозагорския художник Белин Мартинов. Това съобщи в ефира на Радио Стара Загора организатор..
Концерт "RAY ON MY MIND SYMPHONY – продължението!" тази вечер от 19 часа на сцената на Античния театър, е своеобразното продължение на музиката на лятото - джаза, която звучи от миналата седмица в Стара Загора. Незабравимите хитове на легендарния Рей..
Международният ден на архивите се отбелязва всяка година на 9-ти юни. Държавен архив Стара Загора отбеляза днешния празник като награди с грамоти трима души, всеки от които има принос за дейността на институцията през изминалата година – приятел,..
Фестивалът „Цветовете на джаза“ официално закри своето тазгодишно издание на 7 юни (събота), оставяйки зад гърба си поредица от вълнуващи музикални преживявания. Финалната вечер, проведена в емблематичния Античен форумен комплекс „Августа Траяна“,..
Програма на предстоящи събития в базите на ОП „Арт сцена – Стара Загора“ За периода 09.06 – 15 .06.2025 г. /понеделник – неделя/ База Културен център „Стара Загора“ 09.06 /понеделник/ - - - 10.06 /вторник/ - - - 11.06 /сряда/..
Художествено-документална изложба, посветена на 70-годишнината на Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“ ще бъде открита на алеята в парк „Пети октомври от 17,30 ч. днес. Тя е част от дейностите по проекта „С корени в бъдещето“ по програма..
Това е четиридесет и втората песен от проекта „Пеещи артисти“. Автор на текста е Джина Дундова, а на музиката и аранжимента Светослав Лобошки. Дамата в триото е Еделина Кънева – сопрано с изключителна кариера в България и чужбина, позната..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net