Това е история за една цигулка, която  среща и пресича по уникален начин време, дарба, любов, пътища признание, памет.  

Началото й е поставено преди 56 години,  когато легендарният лютиер Нено Шивачев от Казанлък захваща работа по новия инструмент, разказва служителят в Столична община Борислав Божков. При него недовършената цигулка  попада заради любовта - Борислав  е женен за една от внучките на легендарния майстор. 

Инструментът е сглобен конструктивно от Шивачев, но е без гриф, без струни, трябва и да бъде лакиран. Така у Божков възниква идеята цигулката да бъде довършена.

 Което, оказва се, е нелека задача - преди да се захване с нея, Борислав има опит с дървото - той е и любител дърворезбар. Но работата по инструмента  Божков сравнява с хирургическа операция – едно трепване на ръката би могло да бъде фатално

Желанието цигулката да добие завършен вид и да засвири своята мелодия пресича пътищата на Борислав Божков от София с тези на баща и син лютиери от Казанлък – Никола и Христо Николови. 

Николов е  единственият български лютиер, чието виолончело е изложено в Музея на струнните инструменти „Страдивари“ в Кремона , Италия.  Бащата и синът прегръщат идеята за довършването на инструмента, а помощта, която оказват на Божков, е безвъзмездна и безценна, споделя той самият. 

Работата по довършването на инструмента отнема около половин година, а повече за историята на недовършената цигулка можете да чуете в прикачения звуков файл