Национална дарителска кампания за почистване на фасадата на
катедралния храм „Св. Успение Богородично“ - Варна

И ВАРНЕНЦИ ЗАПОЧНАЛИ ДА ГРАДЯТ СВОЯ ХРАМ

 

 

„Во имя Отца и Сина и Святаго Духа: Днес лето от Спасителя хиляда и осемстотин и осемдесет, месец август двадесет и втор ден, петък часа десет преди пладне, по съгласието на всичките Български граждани, и с благословението на Варно-Преславский Митрополит Симеон, в време пребиваването в града ни на Негово Височество Българский княз Александър I, реши се въздигането в гр. Варна Българский храм в Памет и Чест на Успение Пресвятия Богородици… „.

Този текст подписал княз Александър I Батенберг след като на 22 август 1880 г., положил пред събралото се множество от българи и арменци след отслужения молебен първия камък на катедралния храм „Св. Успение Богородично“ във Варна. След полагането на основния камък на храма княз Александър І помилвал всички затворници от местния затвор, на които оставали до три месеца от присъдата.

Името на храма било избрано в памет на починалата същата година леля на княз Батенберг – руската императрица-майка Мария Александровна.

До лятото на 1880 г. православните българи в морския град, които не били много, преминали през редица изпитания, за да съберат необходимата сума от около 400 хиляди франка за построяването на храма. От доброволни пожертвования били събрани 15 000 франка – в пъти по-малко от необходимите. След това сред жителите на града била организирана лотария за 150 000 лв., билетът в която струвал 2 лв. Правителството отпуснало заем от 100 000, гарантирани от общината, в името на това Варна да има свой български представителен православен храм.

До Освобождението на 27 юли 1878 г. във Варна има няколко православни храма. С изключение на „Св. Архангел Михаил“, който съществува и днес, всички останали били гръцки. Българският се помещавал в къща, която приютявала още и училището, и читалището.

 

 

КЪДЕ ДА ИЗГРАДИМ СЪБОРНАТА ЦЪРКВА

 

Малко са събитията около построяването на Катедралата във Варна, които са се случили лесно, безболезнено и от първия път консенсусно. Дори въпросът за мястото на храма се оказал полемичен.

От "Отчет за постройката на българската съборна църква "Успение Пресветия Богородици" Варна 1887 г. " разбираме, че първоначално е избран терен "5000 кв. аршина общинско място до правителствения дом" (дн. Градската градина до Часовника).

Княз Александър І обаче не харесал мястото.

Градските легенди твърдят, че той предложил високите места край града, така че от палубите на влизащите в пристанището кораби да се вижда храмът.

Варненската комисия, натоварена с организационните задачи около градежа, предложила ново място – сегашното, в район, който не бил особено застроен преди повече от 140 години. Лично князът одобрил последния вариант.

В "Отчет за постройката на българската съборна църква "Успение Пресветия Богородици" Варна 1887 г. " пише:

"Негово Величество избра за тази цел площта отзад присъствените места, срещу казармата от една страна и болницата от друга, помежду новата махала и град Варна.".

В документа пише още:

"Избраното място за упоменатия храм е от една много широка площ, което позволява да се направи около храма и градина. Тази площ се възвишава над Варна, от която добре се вижда сичкий град, станцията на железния път, много села, пристанището и Черно море на голямо и безпределно пространство; виждат се още по двете обработени части, обърнати откъде Варна, прекрасни лозя...".

 

 

И ЗАПОЧНАЛ ГРАДЕЖЪТ НА ВАРНЕНСКАТА КАТЕДРАЛА

 

Шест години минават от полагането на първия камък на митрополитския храм до първата служба – от 1880 г. до 1886 г.

Двама чужденци са замесени с началото на строителната дейност и важното за варненци начинание. Първият проект на катедралата във Варна е на одеския архитект Василий Маас по модел на петерхофски храм. С него е сключен договор за 6 000 лева, но по неясни причини Маас скоро поисква допълнителни средства. Комисията решава да откупи плана му и да се откаже от ангажирането му по строителството. Така само основите са положени по плана на Маас, а самата сграда се строи по плана на общинския архитект – чеха Павел Купка.

От тук нататък думата имат българските майстори-строители.

През лятото на 1880 г. е обсъден въпросът за избор на майстор и е решено да се телеграфира на майстор Колю Фичето, но преговорите с него се провалят.

Временно ръководството по градежа е възложено на варненския майстор Васил Иванов. Сменя го майстор Янко Костанди, който вече е построил черквата „Св. Николай“. На 15 март 1884 г. комисията възлага окончателно строежа на известния строител уста Генчо Кънев от Трявна.

На 30 август 1886 г. е отслужена първата Света литургия в новопостроения митрополитски храм във Варна.

 

 

 

КОГАТО ОТ КРЕПОСТ ИЗДИГАШ ХРАМ

 

Строителните материали, с които била вдигната катедралната черква във Варна, са от местен произход.

Дяланите камъни са взети от съборената турска крепостна стена на града. За самата фасада са ползвани камъни от района на селата Куманово и Любен Каравелово, а вътрешните колони в катедралата са изработени от твърд камък от местността Ташлъ тепе на северозиток от Варна (около днешната телевизионна кула).

За външните колони под прозорците са доставени камъни от Русе, а за сводовете – от варовития бигор.

Покривната част и кубетата са облицовани с медна ламарина.

В края на януари 1890 г. настоятелството на храма решава за камбаната: "вместо да се прави особено здание и да се харчат 30 000 лева, да се повдигне кубето, за да се чува камбаната из град Варна."

В периода 1940 – 43 г. камбанарията е доизградена до сегашните й 38 метра височина по проект на арх. Стефан Венедикт Попов, инж. Лазар Каров и инж. Веселин Савов.

Разположена в самия център на град Варна, днес катедралата "Св. Успение Богородично" е сред най-известните сгради в града и един от неговите символи.

 

 

6 ИНТЕРЕСНИ ФАКТА ЗА ВАРНЕНСКАТА МИТРОПОЛИТСКА КАТЕДРАЛА

 

• В чест на началото на градежа на Катедралата княз Александър І Батенберг помилва всички затворници от местния зандан с оставащи присъди до 3 месеца.

• Князът положил първия камък на Катедралата, като използвал специално изработени за целта сребърни кирка и лопата.

• Медните листове, с които са покрити кубетата, са английско производство. От Великобритания са докарани и две машини за вдигане на тежки каменни блокове.

• За градежа на храма са срутени много сгради и са преместени турските гробища, които се намирали в края на тогавашния град – на мястото на градската градинка зад Часовниковата кула.

• До 1941 г. върхът на основното кубе на катедралата е бил най-високата точка на Варна, защото камбанарията е изградена по-късно през 1941 – 1942 г.

• На големите витражни прозорци на катедралата са образите на Св. св. Кирил и Методий (към площада) и на Св. Св Наум и Ангеларий (към градинката).