Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Богдан: Къде е Вашето ТАМ?

След 23 години в Америка Богдан получава зелена карта и се завръща в България за първи път. При първото си стъпване в родината заснема пълнометражния документален филм "Там", с който обикаля страната тази година.

"ТАМ" показва България през моите очи, както я виждам за първи път след 23-ри години. Нарочно няма трейлър с кадри от България, понеже искам зрителят да очаква България, както я очаквах аз всички тези години. В него участват много българи и българки, с които се запознах за първи път. Това са обикновени хора - баща, козар, поет, художник, скулптор, архитект, учител, биолог и други. Филмът е уникален с това, че е сниман хронологично. Паралелно разказва моята история и какво е чувството да напуснеш България на 18, без да имаш избор, и да се върнеш на 41 години за първи път.

С "ТАМ" обиколих 18 града в Щатите, където филмът се показа пред българската диаспора. Голяма радост е да споделя творбата си в родината ми!
(Богдан)


-  Каква е Вашата история? За да стигнем до този филм, все пак трябва да разкажем какво се е случило с Вас.

Много хора не знаят, че съм емигрирал през 1992 година. Преди да замина зад Океана и да се озова в Америка, живях в Атина, Гърция в продължение на три години.

-  По каква причина мигрирахте?

Ще се разбере във филма, но аз нямах избор. Баща ми ме качи на самолет и каза: „Отиваш в Америка заедно с малката си сестричка.“ Аз бях на 17 години и половина. Две седмици преди да навърша 18, когато сестра ми беше на 16, отидохме да си опитаме късмета.

-  Без родители?

Без родители. На майка ми не и дадоха да дойде. Девет години подред и биха черен печат. Когато тя вече дойде, сестра ми имаше две дечица. Тогава нямаше Скайп, имаше само телефонни карти. Аз не бях виждал снимки на майка ми и когато тя слезе от самолета, беше ме срам, но не можах да позная собствената си майка. Не го пожелавам на никого.

-  Добра идея ли е това шоково хвърляне в живота и то в коренно различна среда?

Коренно различна... Пристигнахме в края на юни, беше някакъв ужасен студ. Започнах да се питам къде съм се озовал. На четвърти юли минаваха американските хеликоптери с американските знамена и се усещаше целият патриотизъм. Наистина беше доста странно. Моите родители са вярвали, че аз и сестра ми ще се справим и са поели този риск, за да ни предоставят по-добро бъдеще, както те са го виждали.

- С какво се занимавате? Снимате филми?

Да, аз съм продуцент и кино режисьор. Това е моят втори документален филм, предстои и трети догодина, с който се надявам да гостувам пак. Все още живея в САЩ, а искам да живея тук.

-  Това да не би да е емоционално решение в момента?

Не, аз дойдох тук за първи път от 23 години  миналата година. Не се бях връщал, въобще не бях стъпвал в България. Единственият допир до родината ми беше чрез хора, които познавам в САЩ. Жена ми, е разбира се, българка. Докосвал съм се до България и чрез гостуващи театри и музиканти.

-  Но не е същото.

Не, въобще не е същото. Вече тази година, втора година подред, прекарах около 3 месеца тук и смятам, че мога да направя малко по-трезва преценка къде искам да бъда.

-  Разкажете за това първо връщане, тогава ли започнахте да снимате филма?

Да, започнах да го снимам малко преди да тръгна от САЩ. Когато си зададох въпроса дали искам да снимам филм, ми отне 5 минути да си отговоря, защото знаех колко емоционално натоварващо ще бъде. Разбира се, прецених, че малко хора имат моята възможност. Запознах се с толкова много хора. Само първите 5 минути от филма са снимани в САЩ и те се състоят от хора, които са се връщали. Те ми казват какво да очаквам, всеки ме подготвя по някакъв начин. След това пристигам в България. Самият филм е сниман 90 процента последователно, което е творчески риск. Реших да го монтирам последователно – от момента на пристигане до момента на заминаване.За да придобия представа за това как ще се получи накрая, монтирах и докато снимах. И фактически стана.

-  Има ли голяма разлика от 18- годишната Ви възраст до сега. Много ли се е променила България? Ние, за съжаление, не можем да я усетим тук тази разлика.

И да, и не. Има много неща, които, според мен, са се променили. Това са непосредствените отношения между хората. Може би липсва тази сплотеност, която аз си спомням. Дори София, моят роден град, аз сега не чувствам, че това е моят роден град вече. Съвсем различен град е от това, което беше. Аз се срещам с много позитивни хора, дори сега във Варна ми направи впечатление колко всеки е учтив в автобуса. Ако аз ги виждам, значи съществуват такива хора. Повечето от хората във филма са тези, с които се запознах тук миналата година.

-  Това втори филм ли Ви е ?

Втори документален, преди него имам един късометражен. Той се казва „Тази баба“.

-  В България ли е сниман?

Не в САЩ. Следва още един догодина, „Кавал парк“, който също е пълнометражен филм.

-  Разкажете за него. Чух, че Вие свирите на кавал и издирвате такива автентични музиканти.

Филмът не е само за фолклора. Той е за моето приятелство с Александър Еплер, с когото се запознах в Америка. Когато е бил на 16 години, през 1971 година, идва да учи кавал в България. През комунистическо време идва тук, той е американец. Поканен е от министъра на културата, който идва в Сиатъл. Александър казваше: „Мисля, че никой не очакваше, че аз ще се появя в България на улица „Добър юнак“. Когато той идва тук се влюбва не само във фолклора ни, но и в българския дух. Аз се сприятелих с него през 2011 година и моето приятелство с него, и неговото желание да предаде знанието си като човек, като кавалджия, ме накара да започна да снимам този филм.

-  А вие кога започнахте да се учите да свирите?

Аз започнах преди 6 години и вече сериозно се занимавам от 2 години. Аз заради това съм във Варна, защото моят учител по кавал е тук във Варна – Николай Докторов. Аз снимах и дечица, на които той е преподавал. Миналата година снимах и Драгни Драгнев, който е гайдар също тук. Попаднах и на един поет – Николай Господинов, който ме изуми с неговата поезия. Пред камерата той прочете три от неговите стихотворения и през целия филм се чува как той ги рецитира.

-  Вие как успяхте да запазите езика? Попаднахте ли в някаква среда с българи?

Първите 15 години не, защото беше просто въпрос на оцеляване и когато си толкова млад се интегрираш и мислиш само за това. После се срещнах с жена ми, която е българка. През 2010 година в Сиатъл се формира български културен център, където се събираме да танцуваме, има и хор. По този начин започнах да контактувам с повече българи. Разбира се, чета много на български също.

-  Какво четете на български?

Наскоро препрочетох трите тома на Яна Язова – „Левски“ „Бенковски“ и „Шипка“. Тя има прекрасен език. Аз също пиша поезия, детски приказки, също така и подготвям книга. Обичам българския език. Дори сега, когато се разхождам из Варна ми е много мило да слушам българския език.

-  Имате ли амбиции за изява и в сферата на музиката, с кавала?

Аз съм перфекционист, свиря любителски, но имам желание за изява. Когато завърша „Кавал парк“ ще започна турне с филма, защото има много деца, които дори не знаят как изглежда кавалът. Мисля, че има нужда от свирачи. Понякога си казвам „Богдане, защо си се захванал с този кавал“, обаче продължавам и знам, че трябва да продължавам.

-  Който има интерес към Вашия филм „Там“ как може да го гледа?

В момента може да се гледа само по кината. Обсъждам с някои от варненските читалища дали е възможно да направим още една прожекция. Може да посетите bogdandarev.com или на фейсбука ми – Богдан Дарев. Там има информация. Ще може да се гледа и онлайн, но чак на 24 май смятаме да го пуснем - послучай големия празник.

Цялото интервю с Богдан Дарев може да чуете в звуковия файл.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Мария Бакалова: Надявам се, че все повече врати ще се отворят за талантите от България

Първата българска актриса Мария Бакалова, номинирана за наградата "Оскар" за поддържаща женска роля, стана кръстница на военния научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий". Това беше поводът за посещението й на Варна. Тя споделя пред Даниела Стойнова, че успехът се постига, ако си дисциплиниран, ако знаеш как да работиш, ако знаеш какво..

публикувано на 27.07.21 в 16:35

Проф.Милчо Лепоев: Дали да има леко метро зависи от пътникопотока

Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържането е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..

обновено на 27.07.21 в 15:04

Животът под водата - един прекрасен паралелен свят

Съвместна изложба на двама варненски подводни фотографи от различни поколения – доайена Любомир Клисуров и Мартин Христов, е разположена на пл. Мусала (пред Дома на архитекта) в кв. "Таляна" във Варна. Представено е видовото разнообразие и красотата на подводния свят на Черно море, както и на няколко екзотични морета и океани. Изложбата..

публикувано на 27.07.21 в 09:30
Иван Нейков

Иван Нейков: Преизчисляването на пенсиите е добра новина

Днес Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъжда бюджета на държавното обществено осигуряване и предложението за преизчисляването на пенсиите от 1 октомври. Служебното правителство предлага увеличението да е с 12,5 процента, като минималната пенсия да стане 340 лева. Пенсионерите с най-ниски пенсии ще получат добавки до линията на..

публикувано на 26.07.21 в 08:23

Не изхвърляйте старите вещи, дарете ги на музея!

Отдел „Най-нова история“ към Регионален исторически музей-Варна (РИМ – Варна) спечели финансиране по проект за модернизиране на оборудването си. Сумата е 15 хиляди лева и е придобита в рамките на конкурсна сесия за финансиране на проекти в областта на движимото културно наследство и визуалните изкуства 2021 г., чийто оператор е Министерството на..

обновено на 23.07.21 в 10:48

Фондация подпомага студенти-сираци от ВВМУ „Никола Й.Вапцаров”

През 2014 година Милка Пашункова – съпруга на покойния капитан далечно плаване Иван Пашунков, който е известен във Варна с приноса си в морското дело, основава фондация на неговото име.   Основната цел на организацията е да помага финансово на студенти-сираци от ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров”. Самият к.д.п. Пашунков е останал сирак още като..

публикувано на 22.07.21 в 08:02

Бъбрене по женски - тази вечер на Южния плаж във Варна

Да си побъбрим по женски на плажа, коя жена не иска така да завърши поне един от работните й дни през седмицата. Без ангажименти, без условности, без големи очаквания – просто време за отмора и сладки приказки на фона на безкрайното море и залязващото слънце. Е, мили дами, поканата е към всички вас за тази вечер от 19.30 часа на Южния..

публикувано на 21.07.21 в 09:55