Стоян Панчев: "Очаквам в най- скоро време, пенсионната възраст да бъде увеличена отново. Не само у нас"

| обновено на 16.11.19 в 16:06
Стоян Панчев
Снимка: БГНЕС

През есента на 2021 г. започналата през 1999 г. пенсионната реформа ще навлезе в същинската си фаза. Вторият стълб на системата и сега плаща единични пенсии, но тогава се очакват първите редови пенсионери на промените - жените, родени през 1960 г., които първи ще получават две пенсии. По-масово фондовете ще започнат да изплащат втора пенсия към 2024 г., когато ще започнат да се пенсионират и мъжете, родени след 1959 г.

Въпреки че остават по-малко от две години, официални прогнози какво ще получават тези първи пенсионери на реформата доскоро липсваха. Публикувани наскоро разчети на социалното министерство потвърдиха прогнозите на песимистите- за много хора втората пенсия няма да надхвърли 30-40 лв. месечно. Тази седмица за първи път социалният министър Бисер Петков потвърди предупрежденията на експерти, че за много хора сборът от двете пенсии ще се окаже по-малък от една-единствена пенсия, плащана само от НОИ. Защо, как, знаеше ли се предварително, въпроси на които някои ще измислят отговори, а други няма да спестят истината. В пореден разговор за пенсионната система и има ли бъдеще такава каквато е замислена, отговорите търсим със Стоян Панчев, председател на Българско либертарианско общество:

- Основното което трябва да се обясни е, че това което предвижда плана който е в сила, за тези които се пенсионират първи по новия модел, е държавната пенсия да бъде намалена с 20% и да бъде допълвана с това което са спестили във втория стълб, който е частен и личен. Проблемът тук е в няколко измерения. Първо, че това е бил плана, ако реформата протече, така както е замислена, но тя не се е случила, нещо което признават и от пенсионните фондове.

Ако реформата се беше случила, както е разписана в края на 90-те години в момента работещите трябваше да внасят 10% от своите доходи във в този втори стълб и те да се натрупат, до момента в който може да се случи това заместване за което стана дума. Реалността обаче е различна и не стигнахме тези десет на сто от доходите ни, които да отиват във втория пенсионен стълб. В момента става дума за 5.5%. Т.е. ние нямаме това количество вноски което би ни позволило да имаме това натрупване. Това не е някаква изненада- знаели са го и пенсионните фондове и държавата. Има едно нездравословно отношение от всички замесени в пенсионното дело.

Защо е това мълчане по темата, страх от реалността?

- Да, първото е страх пред реалността. Много пъти сме си говорили с вас, че моята теза е, че първият стълб, най големия и в който е внасяме 15% от възнаграждението си, макар, че в тях има и друг компонент, например болничните, за които също се заговори тази седмица... та този първи стълб на НОИ е фалирал. Приходите от работещите към него покриват само половината от разходите по пенсиите. Останалото се дотира от други приходи на държавата. Това е първия проблем който не се разисква, защото е непопулярна тема, която не носи политически дивиденти. Както и за авторите на тази реформа, които тогава бяха автори, днес са коментатори. Вторият проблем е, че това е стратегията на пенсионните фондове които са под една непрекъсната угроза, държавата да се опита да ги национализира напълно. Имаше един такъв много сериозен опит зимата на 2014-та, тези, в момента около 15 милиарда лева да бъдат вкарани в първия стълб на НОИ. Т.е. да бъдат загубени тези лични сметки, които са спестени в частните фондове и с тези пари да имаме временно закърпване на фалиралия първи стълб. Но се връщам на това, че стратегията на пенсионните фондове винаги е била да се крие, да се мълчи, да не се раздухва, да се свежда глава пред държавата, тъй като чувстват непрекъсната заплаха от един лош край за самите тях.

И сега се говори, за прехвърляне на вноските от частните фондове към НОИ.

- Точно така. Прехвърлянето на вноските от втория пенсионен стълб към НОИ, е по меката версия на опита  да се национализират пенсионните фондове през 2014-та.

Това логично би трябвало да породи една финансова нестабилност за частните пенсионни дружества. Като при банките, които от спекулативни слухове могат да рухнат за един миг- максимата, че с вестник се убива муха и банка.

- Не е точно същото, тъй като при банките имаме банкиране с частичен резерв, тоест банките са много по нестабилни от фондовете. Но принципът е подобен. В момента този публичен разговор, повлиян от говорещите по темата се опитват да причинят точно това източване на частните сметки, на частните фондове към първия стълб, към държавата, като плашат хората и ги вкарват в ситуация да се притесняват, че няма да имат достатъчно високи пенсии. Трябва да правим разлика при двата вида пенсионно осигуряване. При първия стълб ние нямаме спестени средства. Първият стълб е фалирал, всяка година е на дефицит. Докато при втория, това са наши лични спестявания. Както казах, в момента опита на управляващите е, да накарат хората да си прехвърлят личните спестявания в държавата. Още веднъж, личните спестявания са около 15 милиарда, което е бюджета на НОИ за пенсии за две години. Дори да приемем, че внезапно всички с вноски към частните пенсионни фондове се прехвърлят към държавата, това ще доведе единствено до две години спокойствие. След това всички ще са без лични спестявания.


Каква е вината на пенсионните фондове в такъв случай?

- Имат вина според мен. Както казах, пенсионните фондове са в пасивна позиция, крият информация за реалното състояние на своите дружества и не настояват за увеличаване на пенсионната вноска към личните сметки. Пенсионните фондове поддържат тезата, че втория стълб е в помощ на първия. Идеята на реформата която стартира реално 2002-ра година е точно обратната- личното спестяване да стане основното, а първият стълб да бъде подпомагащ.

В момента, гледайки как се държат и държавата и фондовете, според мен, най- правилната стратегия за един относително млад работещ човек е да търси начини сам да спестява. Да не се занимава със задължителните фондове, държавната система, да забрави за тях. Между другото, един проблем който ще се разрази в най- скоро време е поредното увеличаване на пенсионната възраст. Което ще доведе до по късен достъп до спестените пари, включително до спестеното в частните фондове. Ако продължи едно вдигане на възрастта за пенсиониране над 70 години, представете си, как една част от хората няма въобще да имат достъп до парите си.

Това може ли да реши проблема на държавното осигуряване за което казвате, че е във фалит?

- Всъщност, мръсната тайна на всички пенсионни системи в Западния свят, включително българската е, че това е решението което до момента е измислено- да се вдига възрастта за пенсиониране докато расте и продължителността на живота за да може по- малко и по- малко хора да достигат възрастта на която да се пенсионират. Ние и друг път сме говорили- целият проблем на този модел на тези системи, който е разходно покривен, тоест работещите пенсионери плащат за пенсионерите в момента, може да функционира добре, само докато имаш много млади хора и много малко пенсионери. Ако нямаме тази формула, сме в ситуация на нещо като финансова пирамида. Тази дупка от пенсионните фондове се покрива от пари събирани в бюджета. Всяка година българският бюджет трябва да даде около 4 милиарда лева за пенсии.


Свикнали сме, с представите за Западния свят, че когато навършиш пенсия, започваш да живееш спокойно и що годе доволно, да почиваш активно, да пътуваш на презокеански лайнери, да обикаляш света. В последните години обаче излизат статии, данни, за това, че германски, британски пенсионери, започват да чустват притеснения в битието си на действащи пенсионери.

- Абсолютно сте прав за това нещо. Даже ще ви кажа, какво го прави още по- тежко. Част от тези системи са базирани на спестяванията. Част от парите на хората идват от реални спестявания. Например в Германия. Допълнителният проблем който възниква през последните години, който е извън демографията е проблема с отрицателните лихви. Това е един от най- големите скандали които се разразяват в Германия в момента. Всички спестявания в Германия започват да се стопяват, защото когато имаме отрицателни лихви зададени от централните банки, тези пари не само не правят пари за пенсионерите, те започват да изчезват. Подобен тип пенсионни системи, които коментираме в момента, са сравнително нови, на 70-80 години и са функционирали добре, до момента в който е имало голямо количество млади, които да крепят съотношението. Допълнителен щрих- масовото приемане на мигранти преди няколко години беше не от съчувствие, а от липса на млади хора които да захранват системата. 1 милион евентуално работещи които да внесат баланс в съотношението пенсионери работещи.

Проблемът е, че голяма част от тях се закачат за социалната система и проблемът става двоен?

- Точно така. Вместо да допринасят за системата, те я товарят допълнително. Така че, това е един от най- големите проблеми на публичните финанси навсякъде се. И не трябва да се учудваме, че нашите политици търсят единствено краткосрочно решение, в рамките на техния мандат и поставят работещите в изключително тежка ситуация.

Последен въпрос свързан с изхода от такава ситуация? Индивидуален подход? Всеки се спасява поединично?

- В момента това което правят българите е на половина правилно, на половина не. Голяма част от тях избягват плащането на вноски- тема повдигана от експерти, финансисти, на държавно ниво. Моята теза е, че всеки човек сам за себе си може да реши, дали вярва на тази система, дали желае около 20% от доходите му да отиват в тази система. И значителна част от българите не желаят да го правят. Те казват, не, не желая, виждам, че това нещо не е наред, дори да не знам защо. И започват да крият доходите си. И се прави масово. Проблемът е, че когато го правят, забравят да спестяват. И дори да не плащат пенсионни осигуровки, не подсигуряват бъдещето си, а изхарчват всичко. Моят съвет е, да спестяват, да четат, да търсят експерти в тази сфера, но да спестяват сами, контролирайки къде, по колко и в какво. За да могат по всяко време, не когато станат на 70. Всеки да заделя допълнително, както са правили в съвсем близкото минало хората, а не са разчитали на правителството за своите старини.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Букет от гласовете на Радио Варна за празника

85 години Радио Варна: един достоен юбилей , който честваме точно днес. Дали са малко, или пък много, историята ще покаже. Ние, които работим тук ежедневно, споделяме в пет секунди какво е радиото за нас . А то е и много повече. Ваня Славова събра букета от звуци в следващия репортаж:

обновено на 09.12.19 в 06:16

Николай Николов: Икона на Св. Никола ме пазеше в морето

Николай Николов е плавал седем години с големи туристически лайнери. Бил е на круизи със звезди като Том Круз и Тина Търнър. Сега е преподавател в Колежа по туризъм. Със съпругата си Стела имат трима синове, средният е роден днес и носи името Никола. По традиция на Никулден семейството ходи на църква, а вечерта в дома им се събират всички роднини..

публикувано на 06.12.19 в 15:30
Цветан Кюланов

Развитие на регионите е сред приоритетите на новата ЕК

Основните приоритети на новата Европейска комисия, начело с председателя Урсула фон дер Лайен, която вече встъпи в длъжност, ще са: икономика в интерес на хората и т.нар."Европейски зелен пакт", чиято цел ще бъде Европа да стане първият континент неутрален по отношение на климата. Темата за справедливото възнаграждение е обща за целия Европейски..

обновено на 05.12.19 в 12:34

Звезди от АХАТ: "К'во яко парче беше това"

30 години изминаха от излизането на един албум, който се превърна в крайъгълен камък за българската рок музика. Албум, който стана олицетворение на годините преди и след прехода. Албум, който се превърна в личната история на стотици хиляди българи. Албум, който даде "Черната овца" - композиция, определена като най-добрата българска рок песен на всички..

обновено на 03.12.19 в 17:21

За 85-годишнината на Радио Варна потомци разказват неизвестни факти за Александър Кръстев

Дни преди 85-я рожден ден на  Радио Варна, който ще отбележим на 9-ти декември, тази сутрин в предаването "Новият ден" разказахме за първия програмен ръководител на Радиото и автор на неговия химн - композитора, диригент и педагог Александър Кръстев. Възпитаник на Консерваторията в Загреб със специалност цигулка, той е един от основателите..

публикувано на 03.12.19 в 10:19
Фреди Люпке

Фреди Люпке: "Радио Варна е сбъднатата ми мечта"

Сбъдната мечта е работата в Радио Варна за Фреди Люпке. Той бил ученик в Първа езикова гимназия, когато започнал работа в радиото – едва 17-годишен. През юни 1984 година, в немската редакция. 35 години по-късно си спомня за преживяното с усмивка и с вълнение пристъпва в новите цифрови студиа, помнейки времето на магнитофонните ленти и..

публикувано на 02.12.19 в 09:59

Петя Хантова: Тъгата е пътуване към себе си

Поетичната книга „Тъгата ми отива“ представя Петя Хантова във Варна. Премиерата на изданието е от 18:30 часа тази вечер в галерия „Арт Маркони“. Петя Хантова е автор на още две поетични книги – „По брега на сълзите“ (1995) и „На обич орисана“ (2014). По професия е адвокат, член е на Съюза на юристите в България и председател на юридическото..

публикувано на 29.11.19 в 14:42