Картини чрез поезия в рамките на Милко Божков

Милко Божков е роден 1953 г. в с. Ресен, В. Търновско. През 1972 г. – завършва Художествената гимназия в София, а през 1978 г. – "Живопис" в НХА. Автор на над 80 самостоятелни изложби в България, Полша, Чехия, Русия, Австрия, Швейцария, Люкембург, Швеция, Холандия, Франция, Германия. Над 100 участия в групови изложби и биеналета на живописта и графиката в България, САЩ, Мексико, Венецуела, Бразилия, Япония, Дания, Норвегия, Швеция, Белгия, Холандия, Русия и др. Негови произведения са в колекциите на Конгресната библиотека – Вашингтон, Музея на изкуствата – Портланд, Националната библиотека на Франция, Галерията на префектура Канагава, Япония, Музея за съвременно изкуство – Шчечин, Колекция за съвременно изкуство "Петер Лудвиг" – Аахен, Колекция Юго Вутен, Чешка национална галерия, Музея на малкия формат – Бонсекур, Белгия и др.

Даниела Стойнова разговаря с художника, който не престава да рисува, дори и по време на извънредното положение.

Чуйте още:

Сега е валидно казаното от Чърчил - "Ако нямаме култура, за какво водим тази война?!"

-  Сигурно сте в село Ресен?

- До село Ресен, в село Стефан Стамболово, където ми е ателието ,в Ресен съм роден, там живее баща ми.

- Колко души сте там?

-  Много души, аз съм едната, няколко кучета и една котка.

- Съвсем по библейски ?

-  Да /смее се/.

-  Как се чувствате там? Наистина ли е като в рая?

-  Е, в този всеобщ ад, Раят не може да е определено място, но не  е толкова тежко,защото това самооттегляне, тази карантина, самоизолация, аз я направих преди 20 години . Разбира се, едно е доброволна, друго  е принудителна, но не  е толкова тежко. Проблемът е, че трябва да ходя отвреме-навреме до баща ми, да му вземам лекарствата от Търново, което изисква писане на декларации, но се справяме.

-  А рисувате ли с маска и ръкавици?

-  Не,не /смее се/. Рисувам много, даже ще ти призная, че толкова много не съм рисувал никога.Чувствам се по-свободен,защото е само това,което е в главата ми и аз.

-  Как се казва това ново ?

-  Това е един проект,който ние с Борис Христов го замисляме отпреди две години.Миналото лято започнахме по-активно да обменяме –той текстове ,а аз започнах сериозно от началото на годината.Би трябвало,ако всичко премине както трябва в световен мащаб, в късната есен-ноември,да направим изложба в Софийската градска галерия. Ако не стане,просто ще имам удоволствието да съм работил върху нещата на Борето и да си направя картините,които смятам,че трябва да направя.

-  Това са картини по поезията на Борис Христов ?

-  Да, по едни негови четиристишия, но няма да казвам цялата тайна, защото има и нещо друго негово, освен текста. А моите картини са точно 80.

-  Доколкото ви познавам,т ова са пейзажи на душата ви ?

-  Работното заглавие е „Салонът на природата”,т ака че може да се каже и това, което споменаваш.

-  Удоволствие е  да се работи с Борис Христов, предполагам ?

-  Да,голямо удоволствие, не само удоволствие, стандартните думи отговорност и т.н.няма защо да споменавам, защото той респектира, не те прави да се чувстваш страхлив, че не можеш да посегнеш към това, което е направил.

- Мисля,че много си подхождате...

- В интерес на истината,ние се чуваме един път седмично, дълги разговори, обикновено вечерно време и си говорим и за други неща- за хубаво вино,защото сме с чаша в ръка,за ей такива прости неща,когато беше хубаво времето,как сме орязали дръвчетата,такива неща,които в тези моменти намират истинското си значение,простите неща.

- Обаче като си спомня заглавието на една от вашите изложби , май свърши „лимонаденото” време,  сега никой няма чувството,че  е вечен и не ходим на кино ?

- Да,то тези,които са смятали,че са вечни и по време на „лимонаденото” време, и преди него,и след това ,бих казал,че са просто едни глупаци.Човекът е краен като физиология,има начало , има и край,няма как да се избегне- щом си се родил,идва и следващия етап.Въпросът е да не се вманиачаваш в този край, да търсиш смисъла между двете точки.

- Значи не сте паникьосан, че може да ви „пипне”  COVID19 ?

- Не, в никакъв случай! Старая се да бъда дисциплиниран, за разлика от творчеството си. Но наистина трябва да се спазват правилата, които нашето племе хич не обича да спазва във всякакви насоки.

- И особено творците ?

- Да ти кажа,понякога творците са по-изпълнителни,когато става дума за правилата в обществото,а не в творчеството. В творчеството трябва непрекъснато да ги нарушаваш ,но в живота има неща, които трябва да се правят и много ме ядосват понякога някои ситуации. Ето сега, като ходя до Ресен,до магазина,има промяна в дисциплинирането на хората,може би идва от  страха,но ме притеснява това недоумение  и чудене какво ще стане и какво ще правиш в следващия момент. Всеки момент нещата се променят ,казва се едно,издава се заповед и след половин ден се променя.Това обърква тотално нещата и не ми вдъхва вяра в институциите .

-  Всъщност точно това ми даде повод да ви потърся,реакцията ви във фейсбук  на промяната на заповедта за носенето на маски,май не издържате такива ситуации?

- Ами не,не че не издържам мерките,те трябва да се спазват,това е задължително ! Обаче не през 15-20 часа да се сменят.Ако не ти отърва-затова има оставки,казваш,че не си съгласен и си заминаваш ! Това е достойното.

- Да има повече смелост?

- Трябва да има първо достойнство човек, независимо на какъв пост е!

-  Задават се сериозни икономически последици от кризата, не знам как ще  е при художниците?

- Ние можем да рисуваме, но не можем да рисуваме пари ! Всъщност ние сме по финансовата верига не на върха, а на дъното.Защото зависим от хората с възможности, а те са тези, които правят, които произвеждат  нещо. И в тази цялата финансова суматоха , криза, надали на хората ще им бъде не толкова до изкуство,а до купуване на изкуство.Ето, виждаш -театри,опери,колективните изкуства ,киното също , се гледат онлайн .Човек има нужда от изкуство и той ще си го намери по тоя начин .Обаче да купуваш изкуство, според мен ще стане много трудно.

- Мисля,че хората с пари, ако са умни/а има такива/, могат точно обратното да преценят,че в несигурни времена,най-сигурното е да инвестират в нещо непреходно - в картините на известни художници ?

- Дай Боже да си права ! Надявам се на този хубав сценарий ,не само за художниците,а и за всички,които се занимават с изкуство , защото прословутата фраза на Чърчил,която се върти сега по повод Втората световна война  е : „Ние,ако нямаме култура,за какво водим тая война ?”

- Това трябва да си го кажем и ние, защото сега водим война срещу невидим противник. Но си задаваме и други въпроси –за какво са ни скъпи коли, къщи ,диаманти, нито има кой да ги види, нито има къде да отидем ?! Може пък да стане преоценка на ценностите ?

- Точно така е,защото наистина тази мярка за самоизолация навежда на мнго въпроси точно в тази посока.И започваш да разбираш кое е важното и кое - маловажното.Суетата ,оказва се,може да бъде заличена от едно невидимо нещо - вирусът !

- И може би като отмине кризата да си направим правилните изводи и да не ги забравяме твърде бързо?

- Да ти кажа,точно това си говорихме с Борис Христов. И двамата бяхме категорични ,че не сме изобщо оптимисти, защото това,което се случва,няма да го  забравят хората, които са го преживели,съвременниците.Виж  от историята какви уроци си е взело човечеството,от всичко, което  е станало  ! Когато отмине тази криза,когато си отиде поколението ,което  е било свидетел,след това остават  думите, разказите,остава написаното в историята и започва да се възприема като урок по история,а не като урок,от който хората си правят изводи,за да не бъркат пак отново.

- Дано да не си прав!

- Аз мисля,че съм прав,но това не е толкова страшно,защото е от хилядолетия.Виждаш - между Първата и Втората световна война има - няма 20 години- такива ужаси .Нашата съвременна история е от 40 години,не е ли същото ? Ние забравяме това,което е било преди,преди 20 години дори забравяме...

- Както казва Блага Димитрова - „Нямаш минало, щом нямаш памет, а пък искаш бъдеще да имаш!”

- Ето,това е ! И нашата памет,особено историческата, е толкова фалшива  .Защото малките народи трябва да осъзнаят ,че са малки и че тяхната сила е в тяхната дребнота, а не да се бият в гърдите колко са велики и да се бутат,както се казва,между атовете ! И ние започваме да си измисляме една история, да  я официализираме фалшиво...Нашите големи исторически паметници ,най-големите,тънат в разруха.Тези, които са направени сега, не всички са от итонг, но това са едни възстановки ,които имат по-скоро исторически характер.

- Да ти пожелая накрая, там, където си, да чуваш всяка вечер вечерния тромпет на Борис Христов !

- Благодаря! Не е чак толкова страшно /то че е страшно,страшно е/ ,но ще го преживеем. Каквото е решил Господ, ще стане! Което не е намислено, не е станало.

- Все пак идва Възкресение Христово ?

-Да, няма да ходя на църква, ще бъда вкъщи. Аз имам ритуал-църквата се вижда на 50 метра през дувара, ще си помисля нещо, ще си кажа нещо, което е съкровено – и така.

- Но Бог е в сърцата ни,нали ?

-Той ако не е в сърцата ни, в каквото и да го криеш, в каквото и да го обличаш, в каквото и да го рисуваш –Той е никъде!