Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Проф. Евгени Станимиров: Образователният процес и научните изследвания трябва да бъдат обвързани с бизнеса

| обновено на 15.05.20 в 23:03
проф.д-р Евгени Станимиров
Снимка: Радио Варна

Бизнесът трябва да прозре, че всичко, което правим в университетите, е в негов интерес. Това каза в интервю за Радио Варна проф. д-р Евгени Станимиров, ректор на Икономически университет – Варна.

Според него, за да са по-конкурентоспособни фирмите и предприятията у нас, те трябва да заложат на иновациите и да изградят ясна стратегия как да реализират по-ефективно своя продукт на пазара. По негови данни делът на иновативните микро и малки предприятия в България е три пъти по-малък от този на предприятията в Западна Европа. Като сигурен залог за успех на бизнеса, експертът определя именно инвестицията в обучението на младите хора, които да реализират потенциала си в страната. Той припомни, че Икономически университет- Варна неотдавна бе домакин на форума "Хоризонт Европа – образование, иновации, научни изследвания".  „Приветствани бяхме затова, че сме дръзнали, че сме имали смелостта да се включим в инициативата на европейски университети, която оформя т. нар. шампионска лига в образованието през следващата година.

Българската икономика ще бележи ръст през 2021 г.

Експертът коментира и каква ще бъде общата икономическа картина в страната и Европа в близко бъдеще и какви ще са послдедиците от кризата с КОВИД-19. Прогнозата му е, че България ще изпадне в рецесия за около година, но е оптимист, че икономиката ни ще бележи ръст през 2021 година. Според него това ще зависи от съживяването на бизнеса в Западна Европа, защото в България много от предприятията се явяват подизпълнители на големите компании.  „Само в автомобилния клъстер имаме около 130 компании и около 50 000 служители, което озназчва, че ако стартира работата в индустриите в Западна Европа, до 2 месеца след това нещата ще тръгната в позитива посока и за нас, изрази убеждението си икономистът.  Експертът не споделя мнението, че у нас ще се развие апокалиптичният сценарий, в който безработицата в края на годината ще достигне равнище от 10%, а Брутният вътрешен продукт ще се свивие със 7 на сто. „Българската икономика ще зависи основно от микро и малките предпериятя,  защото те съставляват над 99 % от всички субекти, което измеримо с работната сила представля - 85% от заетите.

Кризата ще даде перспективи за развитие на много бизнеси

„Когато говорим за криза, никога не бива да се разсъждава за кризата по принцип. В някои браншове тя ще даде силно негатовно отражение, но в други - перспективи за развитие.  Зависи бизнесите в кой бранш попадат, зависи каква е самата бизнес позиция в конкретния бранш“, каза още проф. Станимиров. Той обясни, че една и съща фирма, която работи на различни пазарни сегменти постига и различни резултати, като сравни големите хотели и къщите за гости. 30 - 35 % от големите хотели няма да отворят заради изискванията във връзка с пандемията, това просто няма да им бъде рентабилно, прогнозира проф. Станимиров.

Селският туризъм е спасителната сламка за сезона

Експертът е на мнение, че селският туризъм ще влезе в своя разцвет. По думите му поведението на потребителя коренно се е променило заради възникналата ситуация със заразата от КОВИД-19. Според него много хора вече ще предпочетат семейното уединение в къщите за гости.

Чуйте подробностите от разговора на Даниела Стойнова с  проф. д-р Евгени Станимиров в прикачения звуков файл:






ВИЖТЕ ОЩЕ

Доц. Ангел Кунчев: Повече ме притеснява броят на приетите в болница

"Повече ме притеснява броят на приетите в болница, защото за тези хора е въпрос на живот и смърт". Това каза пред БНР доц. Ангел Кунчев - зам.-председател на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса. По думите му целите на щаба са да се осигури болнично лечение на всеки, който има нужда от него, за да има по-малко смъртни случаи...

публикувано на 12.07.20 в 10:40

Игор Лазаренко: Когато туризмът страда, музеите са празни

Спад на посещаемостта на музеите във Варна отчитат от сектора. Тенденцията засега не е добра.  Като цяло ние сме много пряко свързани с туризма и когато туризмът страда , няма как музеите да имат висока посещаемост, коментира директорът на Регионалния исторически музей във Варна, Игор Лазаренко. Края на миналта година имахме приходи, които..

публикувано на 10.07.20 в 12:36

От Бискайския залив до хипермаркета във Варна

Вкуса на черноморските стриди и пътя им от Бискайския залив до варненския хипермаркет коментира доц. д-р Ценка Консулова , консултант в изграждането на първата ферма у нас, която се намира край село Кранево. Според биолога стридите и черната мида са много подходящ обект за култивиране, защото са в началото на хранителната верига в морето и..

обновено на 09.07.20 в 12:03

Чисто море и плажове - лятната акция на варненските "Приятели на морето"

Почистване на плажове и подводни зони по българското черноморие започва от днес варненският Морски клуб „Приятели на морето“ в партньорство със Сдружение БГ Бъди активен. Това каза за Радио Варна председателят на клуба Дарина Иванова. Основната цел е да се поддържа чистотата на плажовете и морето, а акцент тази година е информирането и агитирането..

обновено на 07.07.20 в 10:44

Къде децата могат да видят, да пипнат, да вдъхнат автентична история

Над 100 хиляди  души са преминали през единственият по рода си Музей на стъклото в Белослав. Създаден е преди 10 години на мястото, където трябваше да спрат пещите в цеха за стъкло на компанията „Инхом” след газовата криза в началото на 2009-та г., на мястото, където за първи път в България в края на 19-ти век започва промишленото..

обновено на 06.07.20 в 18:32

Фотографът Веселин Боришев: Медиите имат основна вина за късата памет на българите

Един личен проект ни припомня колко кратка е нашата памет, как забравяме събития и фигурите от тези събития, обвързаностите помежду им, скандалите и отношенията. Фейсбук страницата на фотографа Веселин Боришев със заглавие от стара градска песен, има за цел не да ни подсети за забравени чувства, а да ни напомни за късата памет. Тази, която ни кара да..

обновено на 06.07.20 в 18:28

Доц. Петрова: Законът трябва да пази повече диви орхидеи у нас

В България се срещат над 70 вида диворастящи орхидеи. Малко повече от половината са в Червения списък , и малко повече от половината са защитени от Закона за биоразнообразието . Има нужда още някои видове да бъдат защитени. Това каза пред БГНЕС директорът на Ботаническата градина на БАН доц. д-р Антоанета Петрова...

публикувано на 05.07.20 в 12:38